ПОВИНЯ̀ВАМ

ПОВИНЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; повиня̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. Подчинявам се; повинувам се, повиновавам се. — Покачи се, покачи на гърба ми! Аз съм здрав, не ме жали. Добрият калугер тъй убеждаваше Теодосия, че най-после той се повини, колкото и да му беше непривично и стеснително. Ст. Загорчинов, ДП, 198. "Който е мой другарин, той нека остане при мене и да слуша моите съвети; а който не иска да ходи под моя байряк и да са повинява на моите заповеди, то нека върви от сега накъдето иска." П. Хитов, МП, 23. Секи син [у китайците] е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик. Знан., 1875, бр. 18, 276. Сички са заклеле да са повиняват на закона и да са обичат като братя. С, 1872, бр. 48, 388.

Списък на думите по буква