ПОВИРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍРЯМ, ‑яш, несв.; повѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Виря нещо малко, кратко време.

2. Диал. Издигам, вдигам нагоре; навирям. Повирил бъклицата. Н. Геров, РБЯ IV, 61.

◊ Повирям / повиря глава. Диал. 1. Проявявам непокорство, своеволие. 2. Държа се надменно, горделиво; големея се, надувам се. Повирям / повиря нос. Диал. Държа се надменно, горделиво, високомерно; надувам се.