ПОВИСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИСЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; повися̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повися̀л, ‑а, ‑о, мн. повисѐли, св., непрех. 1. Вися малко, кратко време. Той видя как съблякоха ярето, как то повися голо на дървото, после го свалиха. Й. Радичков, СР, 47. От прозорчето на задната стена на къщата се отвисваше човек. Той повися за миг като дрипа и тупна на земята. Х. Русев, ПЗ, 139. Повися малко пред кръчмата, сбогува се с тоя-оня и се прибра. В. Пламенов, ГШ, 22. С един скок се хваща за халките, повисява опънат като струна миг-два и започва от‑

мерено и елегантно да изпълнява задължителната програма.

2. Само несв. Вися малко от време на време, понякога. Понякога дрехите повисяват на закачалката и посъбират прах. △ Налагаше ми се да повисявам пред лекарския кабинет всеки месец.

ПОВИСЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; повися̀, ‑ѝш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Повишавам. Той [Кантакузин] повиси гласа си, за да бъде чут не само от Ланцерта. Ст. Загорчинов, ДП, 426. Зелотът потегна ръката си към Момчила. — Мислиш ли, о Момчиле, — попита той ниско, а по-нататък все повече и повече повисяваше гласа си, като гледаше само неподвижния мълчалив войвода. — Защо ние, ромеи, протегнахме ръка към тебе българина. Ст. Загорчинов, ДП, 407. — Благодаря, Владико, боляре и сичкий народ — продума комис и си повиси гласа. Ел. Мутева, РК (превод), 51. повисявам се, повися се страд.

ПОВИСЯ̀ВАМ СЕ несв.; повися̀ се св., непрех. Остар. Повишавам се, повдигам се. След като се спознаем с тези неща, начело изстъпва мотив, настроението мерно и величествено се повисява чак до края на епоса, дето поетът прекъсва разказа, като ни оставя под впечатление на общия тържествен подем на духа на своите херои. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 111.