ПОВИТАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИТА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Повет, павит. Спрях с поколебани крачки пред порутено стълбище. На места парапетът бе паднал. Незабелязани досега чудеса ме заобикаляха. Тухлените рани и драскотини бяха заръбнали с повитак, плъпнал нагоре. Бл. Димитрова, О, 61. Насреща, зад джунглата от повитаци, едва наднича покрив на самотна къща. Сл. Караславов, ИИТХ, 41.

2. Събир. Много такива растения, гъсто израснали на едно място. Гледаше как пчелите, отбръмчават към насеяните с минзухар присойки, как пилците плетата гнезда в повитака. Н. Хайтов, ШГ, 285.

— Друга форма: повета̀к.