ПОВЛАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЛА̀ШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от повлаша като прил. Остар. Който е придобил характер, навици, нрави на влах, румънец; порумънчен. Наший .. сега повлашен доктор Петреску за 10-15 години, откакто са е допилял тук, заборавил бащиния си език. У, 1871, бр. 1, 252. Каква голяма разлика от плоещките повлашени българи, които само гледат за себе си,.. Го‑

ляма, голяма разлика между тях и между нашите бедни, поробени, отвредом притиснати селяни българи! СбНУ XVIII, 57. Нашите кокони Цони, нашите кирии Пенки и нашите стрини Панукли отдавна вече са надминали румънките във всяко едно отношение. Да те пази господ от потурчен чифутин, от повлашена българка. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 478. // За селище, територия — чиито жители са власи или са придобили влашки особености, нрави, говорят румънски език и под. Димитрий .. учителствувал в Магарово, големо и некогаш българско, а от 100 години насам повлашено село. К. Шапкарев, МЖБМ, 11.

— Друга (остар. и диал.) форма: повла̀сен.