ПОВЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВЛЕК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Спец. Следа от издраскване, драскотина върху повърхността на предмет, оставена от влачене на друг предмет върху него. Железните, алуминиевите, дървените или ебонитовите инструменти .. да се прекарват съвсем леко върху повърхността, без натиск, за да не се образуват повлеци и грапавини. Н. Гудев, ПН, 50.

2. Диал. Увивно или пълзящо растение. Житните ниви наоколо бяха вече ожънати. Тук-там из тях протягаха още жилавите си снаги къпини повлеци — поникнали сякаш за пакост. З. Сребров, МСП, 7.

3. Диал. Поветица (в 1 знач.); повлека, повитица, качул², съвлек, заран-вечер, булини гащи. Дворът беше наистина буренясал, занемарен, само една площадка пред къщата изглеждаше поддържана и твърдо отбранявана от настъплението на магарешките тръни, повлеците и жилавите лайкучки. А. Гуляшки, ДМС, 306.

ПО̀ВЛЕК², мн. няма, м. Остар. и диал. Потекло, род, произход; повлекло², повой², коляно², семселе. А всички Гешовци се държаха надменно и високомерно към простия народ, сякаш бяха от царски повлек. В. Геновска, СГ, 175.