ПОВЛЕКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЛЕКА̀Н, мн. ‑овци, м. Разг. Пренебр. 1. Човек, който ходи с развлечени дрехи, небрежно облечен, неспретнат. Виж го какъв е повлекан: ризата му — недоогладена, сакото му виси на една страна, панталонът му — на друга.

2. Муден, отпуснат и ленив човек, на когото обикн. не може да се разчита. Това бяха [тютюнотърговците] хора хитри, безскрупулни, ала все пак способни и енергични. А нима Рединготчето, чийто баща повлекан беше известен на целия град, имаше тия качества? Можеше ли да стане нещо повече.., от обикновен майстор? Д. Димов, Т, 24. Тия разбойници, горнекрайчани, ще завлекат на митинга си и дърварските магарета, а нашите — кой по сватба, кой по гости, кой се крие у тях си. Иди с такива повлекановци да работиш. Ив. Вазов, Съч. VII, 101. — Все ще избие на една страна това, че Стана Иванина шари из село.. Ама и мъжът ѝ повлекан. Мъж ли е това, да не знае да извърти тояга над нея. М. Смилова, ДСВ, 102.