ПОВЛЕКАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЛЕКА̀НА ж. Разг. Пренебр. 1. Жена, която ходи с развлечени дрехи, небрежно облечена, неспретната. — Преди да излезе човек от къщи, първо преглежда дрехите си. Моя дъщеря повлекана не искам! К. Петканов, МЗК, 28. Пък да беше една уредица, ами то смръдливо такова!.. Не знае като хората да се облече, повлекана една. Ст. Даскалов, БМ, 21. Той [българинът] се мъкне подир чуждото като фуста подир повлекана. Ст. Чилингиров, ХНН, 36. ^● Повлекана с повлекана. Тя, повлеканата с повлекана, на едната ѝ страна пудра, пудра чак и по ушите, а другата сякаш я е близала първескиня малачка. Чудомир, Избр. пр, 183.

2. Мудна, отпусната и ленива жена, на която обикн. не може да се разчита. — Ами ти, мари, повлекано! Цял ден из махалата! А не вземеш да работиш като другите. Д. Немиров, Б, 142. — Не ме иска малката снаха — .., мръщи се; поне да роди, не искам повече,.. Не иска повлеканата да се напъне. Л. Петков, ГЦ, 8. — Къде е единият ми чехъл? Пак някоя повлекана на минаване го е ритнала до другия край на стаята. Бл. Димитрова, ПКС, 55.