ПОВЛЕКЛО̀

ПОВЛЕКЛО̀1, мн. ‑а̀, ср. Обикн. мн. 1. Ивица, слой, нишка от нещо, която се стеле, влачи, провлачва. Гъсто повлекло от дим се стелеше над парахода и се сплиташе в огнените стрели на току-що изплувалото из Дунава слънце. Д. Линков, ЗБ, 116. Високо по небето плуваха млечнобели повлекла, проточваха се и тук-там се късаха. Т. Харманджиев, КВ, 173. Кубчетата лед се боричкаха безшумно в чашата, изпускай‑

ки мазни повлекла. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 109. Обр. Голямата нощ беше избягала, само повлеклото ѝ още се влачеше по долищата и по ниските места. А. Гуляшки, ЗВ, 122.

2. Стъбло на увивно или на пълзящо растение или негово разклонение; ластар1, ластуна, ластун, филиз. Какви брегове! .. Белият им камък бе пъстър от храсти и ивици трева, а из пролуките му като да се стичаха повлекла бръшлян, дива лоза. В. Мутафчиева, СД, 157. Сетне звънна пясък под копитата на коня, шум на разцепен върбак; къпинови повлекла се скъсаха като проснати примки. Г. Стоев, З, 56. Прегърбените дървеса пъшкат под тройната тежест на безнадеждно иго: на своята листна маса, на неканените пълзящи повлекла, на впитите в стеблата тумори от нагли паразитни растения. Ал. Гетман, ВС, 279. Под зашумените повлекла на лозниците, окичили гъсто терасата, чакаше млада жена. ВН, 1959, бр. 2477, 4.

3. Мед. Удължение, проточване на определена тъкан, състоящо се от структурни елементи (клетки или нишки), оформени в група или в редица. Около жлезите има повлекла от съединителна тъкан, които служат като подпорна тъкан и носят кръвоносните съдове. Р. Райчев, НКД, 63. Той [черният дроб] е обвит от съединителнотъканна обвивка,.. От нея водят началото си съединителнотъканни повлекла, които навлизат в черния дроб заедно с кръвоносните и жлъчните съдове. М. Василев и др., ВБ, 402. Клетките в отделните жлезни повлекла си приличат извънредно много една на друга. Б. Кърджиев, ОПА, 335.

4. Спец. Тънък пласт, слой или нишка, ивица от нещо, проточена, провлечена в нещо или върху повърхността на нещо, обикн. минерал, изделие от стъкло и под.; повлак. Тук главната жила се беше разклонила из меките скали и образуваше сложна мрежа от рудни повлекла. Х. Русев, ПЗ, 145. Недостатъци (пороци) на стъклото .. Такива са:.. 6. Жили (повлекла, свила..). Проявяват се във вид на нееднородни, различни от основната стъкломаса жилки, провлечени като конци (свила), често разтегнати във форма на повлекла със слаб релеф върху повърхността на стъклото. Н. Николов, М, 281. Във връзка с цвета на минералите трябва да се споменат и т. нар. повършни .. цветове у някои рудни минерали, .. Това явление се дължи на .. пъстроцветни повлекла, които покриват във вид на тънки пластинки повърхността на тези минерали. Г. Георгиев, МП, 125. Платът [на балона] е повлечен с едно повлекло от гуми-еластика, разтопена у терпентин, каквото никак да не пробива навътре въздух. Й. Груев, Ф (превод), 1872, 75.

5. Остар. Тънък слой, пласт от орган или от кожата. За оръдие на зрението служи окото, а то е като валчеста ябълка и се състои от известни повлекла, изпълнени с прозрачни влаги. Й. Груев, КП (превод), 1861, 8. Кожата на чловеческото тяло е съставена от две повлекла: сир. кожица (епидерма) и съща кожа (дерма). НКАФ (превод), 1867, 98. Окото е съставено от три разни повлекла или кожици. НКАФ (превод), 1867, 114-115.

◊ Влакнесто (влакнисто, ягковидно) повлекло. Остар. Анат. Склера, склеротика. Тия повлекла [на очното кълбо] са: Влакнисто или ягковидно повлекло (sclerotica) — самата вънкашна кожица, която е бяла, твърде влакниста, непрозирна и доста ягка. Ч, 1871, кн. 24, 750. Окото е съставено от три разни повлекла или кожици.. Вънкашната кожица, наречена склеротика или ягковидно повлекло, е твърда и бяла. НКАФ (превод), 1867, 114-115. Рогово повлекло. Остар. Анат. Роговица. Тая мембрана на окото покрива цялата топка и то откъм задната страна и отхожда, та ся съединява отпред с друга една мембрана, наречена рогово повлекло (cornea), която ся простира по предната страна на склеротиката и е изпъкнала. Ч, 1871, кн. 24, 750. Прозрачната част на окото,.., нарича ся рогово повлекло. То е твърдо, дебело и пълно с кръвоносни жили. НКАФ (превод), 1867, 114. Съсъдисто повлекло. Остар. Анат. Съдова ципа, съдовица, хориондея. Тия повлекла [на очното кълбо] са:.. Съсъдисто повлекло (choroidea), която е средната мембрана, образувана от кръвоносни съдове. Ч, 1871, кн. 24, 750-751. Непотребните лъчи ся поливат от съсъдистото повлекло, а другите преминуват през зеницата и дохождат на мрежата. Ч, 1871, кн. 24, 753.

ПОВЛЕКЛО̀

ПОВЛЕКЛО̀2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Потекло, произход, корен; повой2, повлек2, коляно2, семселе. Енгел захваща от волжките блъгаре и като ги изкарва от татарско повлекло, спуща се към сегашните и заключава, че и те, като чисти потомци на онези, трябва да бъдат от същото повлекло. М. Дринов, ППБН, 96-97. Повлеклото му е от едя-кой си род. Н. Геров, РБЯ IV, 63.

ПОВЛЕКЛО̀

ПОВЛЕКЛО̀3, мн. ‑а̀, ср. Диал. Пренебр. Повлекан; калтабан, калтабанин, повлечинавуще, клашня2. Повлекло проклето! СбНУ XI, 166.

ПОВЛЕКЛО̀

ПОВЛЕКЛО̀4, мн. няма, ср. Остар. и диал. Епидемична болест; повлище, потечище, поредия, редушка, редничина. В оно время нападна в столицата гняв Божий, повлекло ужасно, холера. Ч, 1871, кн. 12, 366.

Списък на думите по буква