ПОВЛЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЛЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от повлека като прил. 1. Който се влачи (в 1 и 3 знач.). Пена го подири с повлечени крака от страх. Ив. Вазов, Съч. IX, 61. Пред него застана висок селянин с разкопчана на гърдите риза, без пояс и само по учкур, бос и с повлечени по земята крачоли на потурите си. Й. Йовков, ПК, 163-164. Малкият Лазар играел на двора под черницата. С повлечен синджир мечката тръгнала към него и го прегазила. А. Каралийчев, ПГ, 53. ● Обр. Сините сенки наоколо все повече се удължаваха, разширяваха се и над тях блестяха само високите върхове — бели великански зъби, захапали повлечената златна одежда на слънцето. Д. Талев, И, 246.
2. Разг. Който е ленив, отпуснат, муден и ходи неспретнат, развлечен. Противоп. стегнат, у̀реден, о̀правен. — Погача за маленко дете се меси секогаш от млада жена или мома.. — .., ама сѐ се пази да е добра жената, да е чиста, спретната, работна и кротка, да не е някоя повлечена, мързелива или па бързорека. Е. Огнянова, НШ, 101.
3. Рядко. За глас, песен, мелодия и под. — провлечен, проточен, протяжен, бавен. Той си пее, с повлечен и меланхолически глас, стиховете на старите барди. С. Бобчев, ПОС (превод), 184-185.