ПОВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; повлека̀ и (диал.) повлеча̀, повлечѐш, мин. св. повля̀кох, повлѐче, прич. мин. св. деят. повля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. повлѐкли, св., прех. 1. Започвам да влека, да влача; помъквам, потътрям. Мъжете свиха сърца, затаиха страшен пламък в очите си, но пак повлякоха рала из нивите на кадията. Ив. Гайдаров, ДЧ, 88-89. Бързоногото животно скача на задните си крака, сваля от седлото еврейката, като единият ѝ крак остава на стремето, и я повлича из пожълтелите ниви. К. Петканов, ЗлЗ II, 159. На едно място бряза биволица се е откачила от ярема си, повлякла е повод. И. Волен, МДС, 161. Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрещ омраза поглед и пак повличат количките си. Хр. Смирненски, Съч. III, 231. ● Обр. Това е улицата, в чийто вик / заслушва се живота многолик / и шеметен повлича пак оковите си тежки. Хр. Смирненски, Съч. I, 138.
2. Само несв. В съчет. със същ. крак, крака. При вървене влача крака си, обикн. като недъг; тътря. Сутринта през прозореца на кухнята баба Цвета видя, че по-старият [от земемерите] куцаше. Той повличаше десния си крак. Л. Михайлова, Ж, 83. // Несв.и св. Започвам да влача (крака), обикн. тръгвам бавно, със затруднение; закуцуквам2. — Раниш го проклетия му заяк, повлече си краката, забута се в храсталака и го няма никакъв. Елин Пелин, Съч. IV, 219. Рашко повлече крак, мина покрай кладенеца, .. и се прибра вкъщи. К. Петканов, ЗлЗ I, 108. // Разш. В съчет. с название на част от човешкото тяло. Тръгвам нанякъде бавно, отпуснато; повличам се, помъквам се. Добра повлече нозе с наведена глава, а ръцете ѝ висяха като пречупени. Д. Талев, И, 430. Всичко е от Бога, булки, всичко... — занарежда пак дядо Благо и повлече стари кости къде чешмата. Ц. Церковски, Разк., 39. Гьоргьовица повлече гърбицата си, загъната в черна аба, .. и се дигна в нощта, без да опита ракията. Л. Петков, ПЛ, 45.
3. Прен. Рядко. За крака, нозе — нося, насочвам с усилие някого някъде. Вече тъй се е свикнал с реда дядо Матея, че щом стане сутрин и самите му крака го повличат от стая в стая да затвори прозорците. П. Тодоров, И II, 35. Турчинът си смушка коня и отърча при яра, нозете на Грозя го повлекоха несъзнателно след него. А. Страшимиров, ЕД, 103-104.
4. Отнасям след или със себе си нещо или някого при движението си независимо от
съпротивлението му; помъквам. Ганчев силно махва нагоре ръка и момчето задръпва въжето. Завесата се дига, повлякла със себе си и страничните драперии. М. Кремен, СС, 92-93. Въпреки ударите, които му нанасяха, монахът се дърпаше силно и с движенията на ръцете си повличаше мъжете, които се държеха отстрани. Д. Димов, ОД, 195. — С воловете ли ще ореш, или ще впрегнеш кравите? — С кравичките, Бойчо, те са по-кротки. Воловете са охранени и млади, ще ме повлечат нанякъде и ще ме смачкат. К. Петканов, ОБ, 52-53. Той [Демостен] гърми, той спуща трескавици; това е един порой, който повлича сичко. Ив. Богоров, КП 1874, кн. 2, 15. ● Обр. Няколко часа път с парахода, който тръгва тъй рано от силистренското пристанище, че повлича след себе си цялото звездно небе, отразено в притихналите тъмни води. Н. Стефанова, РП 35. Вълните на току-що протеклия живот го повличат подире си, както кораб привързания отдире му маун. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 91.
5. Разг. Повеждам някого след себе си, накарвам го да тръгне и върви с мене; помъквам, замъквам2. Денница я повличаше към общата стая, а после и петте девойки се събираха в малката трапезария за утринна закуска. Д. Талев, С II, 264. Нели и Лили ме повличат и се смеят. Не им идва на ум, че мене нито ми се смее, нито ми се играе. В. Бончева, АП, 16. Срещнали се бяха случайно на трамвайната спирка и Салчо го повлече: — Каня те бе, Форе. Б. Болгар, Б, 10. — Но ти си вкоченясал; ела сам, да видим какво е изпитал нашият любезен поет — с тия думи Владиков повлече Бръчкова към ближното кафене. Ив. Вазов, Съч. VI, 45. // В съчет. със същ. войска, дружина и под. Повеждам (в 5 знач.). На тежка бран потегли Аспарух, та повлече войводи и мъже след своята колесница. Н. Райнов, ВДБ, 28. И ето че ханът повлече / дружини си диви татарски / и сичко плени и посече / до търновски дворове царски. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 61.
6. Прен. Обикн. за чувство, интерес — ставам причина някой да се отправи, да тръгне нанякъде; насочвам, подтиквам. Ами ако се покаже отнякъде беят или ако са тръгнали по следите ми кехаите! — пронизваше го от час на час мисъл, но ненаситното му любопитство бързо го повличаше по друга някоя уличка. Д. Талев, ЖС, 24. До самата скала, на брега, малка бяла къщичка.. Нещо ме повлича нататък. Струва ми се, че до края на своя живот бих могъл да си остана в тази къщичка. Кр. Кюлявков, СП, 15-16. Навалицата се заблъска към вратата, а мене някакъв вътрешен смут ме повлече към стаята на кмета. Ц. Церковски, Разк., 182.
7. Разг. Като тръгвам нанякъде, вземам със себе си нещо или някого, които се движат бавно или с усилие; помъквам. Йорги повлече колата към пазара,.., а даскал Стефан пое за дома си. Д. Немиров, Б, 128. Ангел .. се заизкачва нагоре към улицата, дето все по-често се виждаха празнично облечени мъже и жени, повлекли децата си и тръгнали всички все в една и съща посока. Ст. Дичев, ЗС II, 558. Той [Костов] улови Аликс за ръка и тръгна с нея, а тя повлече козичката след себе си. Д. Димов, Т, 486. Че повлече Нанко чобан, / че повлече девет стада / .. по долища. Нар. пес., СбВСт, 299.
8. Прен. Разг. Пренебр. Повеждам със себе си някого без нужда или вземам, нося нещо ненужно, безполезно; помъквам. — Болни, господин старши. — Какво си ги повлякъл? Чунким нашите са малко! Л. Стоянов, Х, 83. — Сине Иванчо, Иванчо, / нема ли за теб роднини, / роднини или познати, / та си ми, сине, повлякъл / просяка келав и шугав? Нар. пес., СбВСтТ, 955. — Защо си повлякла толкова много дрехи за 2-3 дена?
9. Прен. Рядко. Със същ. поглед. Насочвам към себе си, привличам (погледи); събирам. Високият държи пушката в ръка; щикът му върви пред него, отваря му път, повлича погледите. Съвр., 1975, кн. 2, 18. Владо дигна глава и с усмивката си повлече и погледите на другите. Къпеше и най-сериозните неща в някакво веселие и от това те излизаха по-разбираеми, по-прости. М. Яворски, ХП, 58.
10. Прен. Обикн. с предл. след или подир и възвр. местоим. Привличам някого да ме следва в някакво действие, проява, да ми подражава; увличам. — Издъно ще раздрусам партията... Цепя се, Енчо, цепя се, ей! А колко ще повлека подире си? Ст. Костов, Г, 49-50. Групата на "старите" намери за добре да напусне заседанието, като се силеха отделни лица да повлекат след себе си и други депутати. С. Радев, ССБ I, 93. Тъкмо в тоя момент твоят баща взе та отпусна цялото си богатирско гърло: — Хо-хо-хо-хо!... И разбира се, повлече със смеха си всички останали! О. Василев, Л, 32. Във всеки век е имало по няколко чисти и енергически люде, .. които с ужас са гледали на гнусотата на съвременната действителност. Тези хора с .. думи и примери повличали подире си много последователи. Д. Писарев, УЖ (превод), 55.
11. Прен. Ставам причина за нещо, да последва, да се появи нещо. Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, да предизвикат стълкновения, кръвопролития може би? С. Радев, ССБ II, 32. И всред тоя коктейл от музика,.., най-сетне някакво танго пропълзява невредимо из високоговорителя и повлича след себе си цяла серия от танцови шлагери. Св. Минков, РТК, 161-162. Тя [училищната програма] е съвсем несъобразна с нашето веществено състояние и нрав‑
ствено развитие. Из девическите училища тя повлече и още повече ще повлече модата по жените. Лет., 1869, 157. Не тряба да употребяваме ошав из различни плодове, супи с различни брашнени фидета, с ориз и др. т.,.., защото сичките тие хранителни вещества могат да повлекат след себе си твърде неприятни последствия. Знан., 1875, бр. 20-21, 315.
12. Завладявам вниманието, въображението, чувствата на някого; увличам. Не тъгувал дълго Серафим за науката си, .. Много бързо го е завладяла и търговската страст, която повлича човека. Д. Талев, ЖС, 56. За нея голяма разлика между живота и смъртта нямаше. Не беше ли тя приживе умряла? Но после обичта ѝ към Младена пак я повлече и наново събуди в нея жаждата да живее. К. Петканов, БД, 122. За да настави, той [писателят] трябва да употреби доказателства или доводи;..; а за да повлича, тряба да възбужда страстите. Т. Шишков, ТС (превод), 166. Ние живеем сега в бързо время, ние живеем в тока на най-бързите случаи и идеи, които са веч повлекли след себе си народите. Лет., 1871, 152.
13. Прен. Разг. В съчет. със същ. глас. Говоря или пея бавно, проточено; провличам. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син.. — А на тебе, Михаиле — повлече гласа си Йоан Александър, — дарявам съуправителство в царството, както са вършили вси български самодръжци със своите първородни чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 380. — Мълчи ти там! Знам аз: и вие с Раца искате да си живеете по-слободно. — Майко, аз нищо не съм рекла .. — повлече изтънко глас Раца. Д. Талев, ПК, 332.
14. Непрех. Диал. За пълзящо или увивно растение — пускам повлекла1,филизи; повличам се. В градината зеленееха домати и боб, повлякъл по вършините, а в двора пред къщи Тотю Рачика,.., се припичаше на слънце. Ем. Станев, ИК I и II, 101. Тя чевръсто гребеше с голямата мотика пръстта и загърляше повлеклите вече ластари. Ст. Марков, ДБ, 202. Кога повлече / над мен буренякът, тук кой / на стража ще бди / със тежкий щит мой? К. Христов, ОВ, 77. Повлякла ми дълга тънка ясмичка, / та приплела момяната върбичка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 151.
15. Разш. Непрех. Диал. Тръгвам, отправям се нанякъде; запрашвам2, понасям се. Едрата риба силно повлече наляво, после рязко смени посоката и потърси спасение в подмола. Влакното се изопна, звънна като струна и се събра на кълбо в ръцете му. А. Мандаджиев, ОШ, 86. Биволите са подплашват от този труп и като бесни повличат из долища и трапища, ударят къде брега, хрясват колата у един чукан. Ил. Блъсков, ПБ III, 32. Запяла е пъстра птица, / .. / да си буди вакъл овчаря: / — Стани, стани, вакъл овчарю, / повлече ти сиво стадо / през рът, през два, през третия. Нар. пес., СбВСт, 37.
16. Диал. Бранувам; браносвам, браня̀, завличам. Стрина Тота размери двора за градинка .. Посади лехите, повлече ги, та да не изравят врабците семето. М. Георгиев, Избр. разк., 230.
17. Диал. В съчет. със същ. дреха и под. Започвам да нося, да обличам (всекидневно); подносвам (Н. Геров, РБЯ). Повлече и тая дреха. Н. Геров, РБЯ IV, 62.
18. Прен. Остар. Покривам (в 1 знач.). Живак ся слепа .. с всички метали и такъво лепило ся нарича амалгама. С амалгама от живак .. повличат стъкло, та правят оглядала. Й. Груев, Ф (превод), 34. На всяка карта [на атласа] водната част е напечатана с ясносин цвят;..; ниските равни поля повлечени са с яснозелен цвят. Лет., 1871, 255. Крава за завъда требува да бъде повечето не много ядра;..; вимето е голямо, повлечено с тънка.. кожица. Лет., 1874, 270.
19. Прен. Остар. Със същ. внимание. Привличам. Тоя англичанин ся зове Тома Бъкл; той в учената си книга "История за цивилизацията у Англия" — книга, която повлече по себе си вниманието на всинца ни, развива едни много чудни и незнайни досега начала. Лет., 1874, 170. Лорд Мансфилд даде Шарпу да проумее, че ще повлече по себе си вниманието на всички. Й. Груев, ССП (превод), 167. повличам се, повлека се страд. от повличам в 1, 4, 5, 7 – 11, 16 – 19 знач.
ПОВЛЍЧА МЕ несв.; повлечѐ ме св., непрех. Диал. Със следв. изреч. със съюз да. Чувствам нужда, изпитвам необходимост да направя нещо, посочено в следващото изречение; кара ме, идва ми, иде ми, избива ме. — Не видяло се макар — от година време сякаш ще се сдървя. Повлича ме да се раздвижа, пък то не е то. Просто не знам какво искам. А. Страшимиров, СВ, 74. По едно време го повлече смътно — да стане и да се запилее нанякъде... Спомни си обаче положението, безсилно се протегна гърбом, скръсти ръце под главата си и сякаш се остави — нека му хрумва какво ще. А. Страшимиров, Съч. I, 205.
ПОВЛЍЧАМ СЕ несв.; повлека̀ се св., непрех. 1. Започвам да се влека, да се влача; помъквам се. Вълците се наредиха един зад друг и техните къси, увиснали опашки се повлякоха из снега. Ем. Станев, ПЕГ, 33. Към края на октомври започнаха да падат гъсти есенни мъгли. Ту бели като снежни планини, ту оловносиви, те се повличаха сутрин по Дунава. Ст. Марков, ДБ, 490. Щом обу панталона,.., крачолите му се повлякоха по пода и първите разочарования дойдоха. Чудомир, Избр. пр., 180. Ездачът отскача, куршуми пронизват / нозете му; той се повлича, пълзейки на четири, сякаш ранено животно. Ем. Попдимитров, Събр.
съч. V, 150. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо. След една милина тиквата пуща друга.. И тя — все по дъба, доде настигне първата.. И милината се заповличала по дъба. Пекне слънцето, и тя се спусне един метър надолу. Пекне пак, и още толкова, додето се повлече по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 53-54-55. По стените бяха се повлекли вече паяжини. Елин Пелин, Събр. съч. II, 111.
2. Разг. Тръгвам за някъде бавно, отпуснато; помъквам се. Ала свърши се веселбата, разотидат се всички, Гусларя се повлича сам-самичък да пропие всичко, що са го дар дарили. П. Тодоров, И I, 77. Вървят умислени апостолът и водачът, кършат наляво, после надясно, повличат се по едно разлато било, а след това се спускат по урвесто нанадолнище. Н. Хайтов, ШГ, 130. Всяка сутрин млади и стари от нашето сиромашко поселище се изнизват към града .., а вечер отново се повличат назад уморени, съсипани от чужда работа. Д. Бозаков, ДС, 47.// Тръгвам, отивам някъде с небрежен външен вид, неподходящо облечен. Онзи ден го срещнах, като си идеше от къра. То, повлякъл се с едни съдрани цървули, с един ямурлук окъсан, опърпан, като че са го патки късали. Ил. Блъсков, ПБ II, 43.
3. Разг. Пренебр. Тръгвам след някого или нещо или отивам някъде, обикн. без да е необходимо или желано. Димо намести добре раницата на гърба си и тръгна. След него се повлече цялото му семейство. К. Петканов, МЗК, 152. Тръгнаха си държавниците, членовете на "Добродетелната дружина", повлякоха се след тях учителите, еснафлиите, градинарите от близките села. Ст. Дичев, ЗС I, 550. Ррръй! — свърна той [Медко] овцете, които се бяха повлекли след коча към потока. Х. Русев, ПЗ, 6. Чорбаджи Хаджи Недялко венчаваше днес сина си и повечето народ на св. Никола беше се повлякъл по сватбата. Ив. Вазов, Съч. VII, 101. Прости хора сме си. Където тръгнат едни, към там се повличаме всички. Т. Влайков, Съч. III, 322.
4. Прен. За еднородни предмети, явления — идвам, редя се един след друг бавно. И плачеха пред боляри и владици гражданите — хляб да искат, но бич ги срещаше — и с остен ги караха да работят за шепа пшеница. И ново робство се роди. В немотия се повлякоха дни по дни. Н. Райнов, КЦ, 16. Повлякоха се седмица след седмица.
5. Прен. Разг. Пренебр. С предл. с, след, по, подир.Влизам в някакви (обикновено приятелски или любовни отношения) с някого; тръгвам, помъквам се. Свобода! Каква е тая свобода? Хубава жена си имал там, в София, дете, па защо се е повлякъл с тая щурава Гана? Ст. Даскалов, СП, 132. Че нямаше ли за тебе в цяло село ерген като хората, ами си се повлякла с един нищо и никакъв овчерин, мари? Ст. Марков, ДБ, 170. Пак дигна даарето и гъдулката,.., поведе мечката и хванаха пътя нагоре с Калина. Бабичките се спогледаха и закръстиха мълчаливо. — Да си мени вярата — се изстъпи една сред навалицата. — Тъй без поп, без кръстник по един циганин да се повлече. П. Тодоров, И I, 31-32.
6. Прен. Разг. Пренебр. С предл. по, подир, след. Повлиявам се от някого, нещо, започвам да споделям нечии възгледи (обикн. погрешни), да следвам в делата, проявите му някого или нещо. "Каква е — каже — тази работа от тебе, бае Петко, още ли не си се отказал от дружбащината? Баща ти беше първият либерал, пък ти си се повлякъл по разни авантюристи и демагози." Г. Караславов, Избр. съч. I, 274. — Тези, що искат да ни изтребят от лицето на земята, пуснаха помежду ни няколко вълци в агнешки кожи да ни настървят един срещу други. И вий се повлякохте подире им слепешком. П. Тодоров, Събр. пр, II, 375. Като видяхме как всичко младо е изкълчило езика си и как се е повлякло подир гръцкия език, право да ти кажа, че се уплаших. Д. Немиров, Б, 48. Чесите и поляците ся принудиха да ся повлекат по западните народи, а това отсече и съдбата на крайбалтийските и крайлабските словени, които, загръчени отвсякъде от християнски народи, требувало или да ся покръстят, или да изгинат. Й. Груев, Лет., 1872, 215.
◊ Да го обесят, ще се повлекат краката му. Диал. Употребява се за много висок човек. Повличам / повлека бесовицата. Диал. Грубо. За жена — започвам да скитам или да развратнича. Ами кое си е право,.., щом отиде Герасим на война, и тя повлече бесовицата. Бе читалище, бе вечеринки, мъжът ѝ на война, тя зей по сцените. Ст. Даскалов, СД, 280. Повличам / повлека в (към) пропастта (бездната); повличам / повлека към дъното някого. Разг. Погубвам, съсипвам някого морално или материално. — С кого ще пазя сега Видин от русите и Байрактаровите? С Кара Мустафа. И, знаеш, чудя се на ума му: какво още търси при мен Кара Мустафа. Не му ли е ясно, че повличам и него към дъното? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 442. И вие като мъдрите човеци — за възход / говорите весден, но с лудина нечута / проваляте сех в бездна и повличате там моя род. Мих., сп. Людокос, I, 2. Повличам / повлека крак. Разг. 1. Пръв извършвам нещо, което след това се повтаря и от много други. Кога стана дума да се образува трудовокооперативно стопанство, вуйна Мита първа повлече крак. СбСт, 1975, 170.2. С предл. след, подир. Последвам някого или нечий пример. На някои от тия къщи прозорците бяха вече закнижени, гледаха ослепели света, от комините не излиташе пушек — и родителите бяха повлекли крак подир децата си, настаняваха се по
градовете. А. Гуляшки, ДМС, 19. — Баща ѝ [на жената], .. си отишъл отдавна от тоя свят, а за майка ѝ тъй и не разбрах в подробности кога си е отишла, но по всяка вероятност и тя бе повлекла крак след мъжа си. Ал. Томов, П, 77. 3. Тръгвам нанякъде; повличам се, запилявам се. — Не си гледа сиромашията тоя потурняк, а наряд тръгнал да вози... — нека се дави, щом е толкова акъллия, .. — А защо ще повлича крак нататък? — запита друг. А. Гуляшки, СВ, 47. Повличам / повлека мъглите нанякъде. Остар. Пренебр. Отивам, тръгвам, отправям се нанякъде; запрашвам2, запилявам се, повличам се. Жал ни е, че нямахме време да разберем отде е дошъл и накъде ще повлече мъглите да иде пак да гори света. Г, 1863, бр. 10, 75. Повличам се / повлека се като народна песен. Разг. Тръгвам бавно, мудно, отпуснато. Повличам се / повлека се по корем. Обикн. в св. вид. Разг. 1. Полагам свръхусилия, за да успея да направя, да извърша нещо. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва ѝ, миналата пак дойдоха, защото докторът им бил препоръчал три сезона подред да идват. По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. Чудомир, Избр. пр, 204. 2. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Повличам се / повлека се по ума (акъла) на някого; повличам се / повлека се по нечий (някакъв) ум (акъл). Разг. Неодобр. Започвам да постъпвам, да действам изцяло под нечие влияние, повлиявам се напълно от някого в действията си. — И как се повлякох аз по ума ти? Ив. Вазов, Съч. XII, 12. — Как се повлече по ума на жена си! К. Петканов, БД, 90. — Ти, ако искаш, върви и сей .. — Ти чуваш ли се какви ги плещеш мари, кучко? — закрещя той .. — Или мислиш, че си ми вече чорбаджия, а? Че си ми взела вече преднината и аз ще се повлека по патешкия ти акъл? Ст. Марков, ДБ, 496. Повличам си / повлека си пояса. Разг. Започвам да се държа предизвикателно, да давам повод, за да се карат с мене. — Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш. — Ама аз да не съм ви останала от някого стока, помежду си да ме делите. Какво се репчите и двама? — Ти стой. Не се меси. Той от тая сутрин си е повлякъл пояса. — Не ми е сега до разправии. П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Червата си ще повлека. Със следв. изр. Разг. Ще направя всичко, което е по силите ми или свръх силите ми, за постигането на нещо (изразено със следващото изречение). — Кажи ѝ, вика, на вашата Инженерка, че моята щерка не можа да влезе да учи. Ама аз, казва, червата си ще повлека и човек ще я направя. Д. Цончев, ЧС, 49.