ПО̀ВОД

ПО̀ВОД1 м. Събитие, случка, ситуация или обстоятелство, което е конкретна, пряка причина за нещо, поради което нещо се извършва, става; мотив. Ставаха веселби в кръчмата на Къня. Почваха се все случайно, без някой особен повод. Й. Йовков, Ж, 1920, 66. Пръв Пенчо Славейков в специална статия разглежда по-подробно стихотворението, опитва се да открие повода за написването му. М. Николов, БР 1930-1931, кн. 8, 259. Историята показва, че действителните причини за войните обикновено са били скривани зад някакви незначителни поводи. Л. Дилов, МСП, 136. Подир свършванието на предварителното дирение и подир внесението му в съда, членът докладник, .. излага повода, според който е възникнало делото, и всичките действия на дирението. ВП, 1878, 104. Личен повод. Приятен повод. Имам повод. По някакъв повод. // Несъществено, формално обстоятелство, което се използва, за да се оправдае или да се извърши нещо; мотив, претекст, предлог2. Келнерът донесе две шишета кока-кола и две чаши с парчета лед и резенчета лимон. Тук кока-колата я поднасяха с лимон, което бе повод да я продават пет пъти по-скъпо. Б. Райнов, ДВ, 58. Ирина случайно бутнала молива от чина — ето ти повод за кавги! П. Стъпов, ГВ, 151. Жена си не пущал да направи нито стъпка навън без него, дори появяването ѝ на двора или прозорците било повод за лоши подозрения и свади. Г. Райчев, Избр. съч. II, 157. Намирам повод. Търся повод.

◊ Вземам / взема повод от нещо. Използвам някакво събитие, нечии думи или действия, за да направя или кажа нещо. Та за какво щеше да ме дириш в София, Пешо? — запита офицерът, взел повод от неговото загатване. Т. Влайков, Съч. III, 25. Някои от нашите софийски събратя, като взеха повод от тая набързо лансирана новина, почнаха да комбинират истории и историйки. БД, 1909, бр. 11, 2. Давам / дам повод за нещо. С действията или с думите си предизвиквам извършването или появата на нещо. Палазов дохаждаше в Антимово и до късно вечерта, а понякога и целия утрешен ден прекарваше в хана на Сарандовица. Това беше дало повод да се говори, че между него и Сарандовица, младата, имало тайни някакви връзки. Й. Йовков, ВАХ, 40. В Терезин е завършил своите дни и Гаврило Принцип, който през 1914 година застреля в Сараево австроунгарския престолонаследник и неговата съпруга и с това даде формален повод за избухването на Първата световна война. Г. Караславов, Избр. съч. III, 174. Не пъшкай, ти в това / не ще намериш сладост, / повод недей дава / на хората за радост. Ив. Вазов, БМ II, 137.

? По повод <на>. Относно, във връзка с, заради. Има сценарий за дестабилизация на правителството.. Това заяви.. депутатът .. по повод публикациите, че министри.. са снимани на яхта със съмнителни бизнесмени. ДТ, 2003, бр. 114, 3. "Тази опера се ражда сред огън и пожари" — казва Верди по повод на "Дон Карлос". Пеене VII кл, 1982, 39.

ПО̀ВОД

ПО̀ВОД2 м. 1. Въже или синджир, с който се води добиче. Пасях кравата в едно брано бобище. До бобището имаше царевица и аз държах кравата за повода, за да не посяга към пресните филизи. По едно време ръцете ми отмаляха и аз се изхитрих да вържа повода за едно колче. И. Петров, ЛСГ, 28. На едно място бряза биволица се е откачила от ярема си, повлякла е повод, раздрънква го по камънаците. И. Волен, МДС, 161. Заиграло се пастирчето с другарчетата си .. и кравите навлезли в кукуруза .. Пъдарят ги вижда .., взима поводите на добичетата и си отива. Ст. Даскалов, БМ, 270. Колите навлязоха в улиците на Одрин, .. Мъжете минаха пред добитъка, откачиха поводите от тегличите и се насочиха към най-близкия хан. К. Петканов, ЗлЗ, 158. По пътя заскрибуца ниска кола, натоварена с дървета .. — Помози бог, отче Игнатий — каза провлачено побелелият селянин, който водеше биволиците за поводите. Ст. Дичев, ЗС I, 99.

2. Разш. Поводи, юзди. Учителите шумно го поздравиха, а той скочи от коня, преметна повода през шията му. Д. Фучеджиев, Р, 151. Отседна близо до болния, каза да му снемат дисагите и да му поразведат коня. Едно момченце улови повода на стария ат и взе да го развожда, а Ганчо сложи дисагите при постелята на ранения. Ц. Гинчев, ГК, 271. Манол спря коня, .. Манол, хванал накъсо повода, седеше .. замислен. Х. Русев, ПС, 169-170.

ПО̀ВОД

ПО̀ВОД3 м. Рибол. Късо разклонение от основната корда на въдица, накрая на което има кукичка за стръвта. Няма да хване, само ще нахрани комарите. Откачи внимателно повода, прибра го в тефтерчето си, сетне разглоби пръта и го намести в калъфката. А. Мандаджиев, ОШ, 86.

Списък на думите по буква