ПО̀ВОДИ

ПО̀ВОДИ само мн. Дълъг ремък или въже като част от юзда, прикачено в краищата си от двете страни на главата на добиче (кон, магаре и под.), за да се управлява то при яздене, когато е впрегнато и др.; повод2, юзди. Самуил .. обърна коня си. Напред пустееше планинският път. Като изпъна поводите, Самуил тръгна по него. А. Дончев, СВС, 843. Единият от войниците се върна и като грабна поводите на своя кон, затегли го след себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 248. Костанди .., седна в двуколката, опъна силно поводите и нетърпеливият кон се понесе тръстом навън. П. Славински, ПЗ, 233. Подаде му късия ездачески камшик. Той го пое, но го прехвърли в лявата ръка, с която държеше поводите, не подкара коня. Т. Харманджиев, КЕД, 56. Лани бяха откраднали поводите на коня. П. Михайлов, ПЗ, 149.

◊ Вземам / взема (поемам / поема) <в ръцете си> поводите на някого или на нещо. Разг. Започвам да управлявам, да ръководя някого или нещо. — От днес по волята на всевишния,.., аз вземам в ръцете си поводите на империята и халифата. Ст. Дичев, ЗС I, 11-12. — Ей, чуйте! — обърна се Иван към бежанците. Патърдията утихна толкова бързо, колкото не се надяваше. Май хората бяха чакали тъкмо това — някой да поеме поводите им. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 286. Водя за поводите някого. Разг. Подчинил съм някого напълно на своята воля и го карам да върши послушно всичко, което желая; постъпвам с някого, както желая. Държа <изкъсо> поводите, обикн. на някого. Разг. Отнасям се строго (към някого), не позволявам да се вършат своеволия. Велможите обичат да се хвалят, че помнят Симеоновите завети, а негли светли и дръзновени те живеят само у него [Войдан]. Изкъсо държи поводите, в нищо не се забравя. М. Смилова, ДСВ, 116. Дръж изкъсо поводите на децата си! Отпускам (отпущам) / отпусна (пускам (пущам) / пусна) поводите на някого. Разг. Давам прекалено голяма свобода на някого да действа както намери за добре, да върши каквото поиска. — Първен ще свърша с Кантакузин .. — Много тъпче той бедните хора и на калугерите е отпуснал поводите. Ст. Загорчинов, ДП, 363. Стягам / стегна поводите на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. — Ала зная — тая гръцка лисица дълго няма да ме гали. Щом си свърши работата с Апокавка, ще ми стегне поводите. Ст. Загорчинов, ДП, 358.

Списък на думите по буква