ПОВОДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ДЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); поведа̀, ‑ѐш, мин. св. повѐдох, прич. мин. св. деят. повѐл, св., прех. Повеждам; повождам. От ценното си време тя [инженерката] отделя — / охотно ни за всичко обясни: / кога и как е бил строен заводът / и как от немците бил разрушен — / и как отново те борба поводят / с несгодите — и бил възстановен. Н. Марангозов, ЯВ, 71. На врано конче яздеше [девойка], / сама си байрак подига, / сама си аскер поводя. Нар. пес., СбНУ XXVI, 69. Мама Стойенча поводя / и на Стойенча думаше: / — Стойенчо, мило мамино. Нар. пес., СбВСт, 492. поводям се, поведа се страд.

ПОВО̀ДЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); поведа̀ се св., непрех. Водя се; повождам се.