ПОВОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ЖДАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поведа̀, ‑ѐш, мин. св. повѐдох, прич. мин. св. деят. повѐл, св., прех. Повеждам; поводям. Като се роди в кошчето [пчелно] нов рой, царицата,.., става първо тя, та повожда своята войска с весели песни и отходе да се пресели на друго място. П. Берон, РБ, 119. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга, на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Съч. I, 170. Слънцето зайдом захожда, / Димитър конче извожда, / извожда и го повожда / в Търново Димитър ще иде. Нар. пес., СбВСт, 289. повождам се, поведа се страд.

ПОВО̀ЖДАМ СЕ несв.(остар. и диал.); поведа̀ се св., непрех. Водя се (във 2, 3 и 5 знач.); поводям се. Впрочем, секо от тези мнения,.., много или малко е правилно в частност и от него ний са повождаме да правим разлика между смях и смешно, още между смешно и комическо или комедия. Т. Шишков, ГМ, V. И можеше някой да замечи с удоволствие, че мюсулманите и християните братски ся повождаха. ЦВ, 1856, бр. 263, 24. Човек често ся повожда подир развалените си наклонности. У, 1871, 105.