ПОВО̀ЙНИЦА

ПОВО̀ЙНИЦА ж. Диал. 1. Обредна пита, погача, която се носи, когато детето се повива за първи път; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородичник, богородник. Ка се роди млада Бога, / .., / та каниа моя майкя, / та отиде моя майкя, / мама ойде със погача, / със погача повойница. Нар. пес., СбНУ XLIII, 503. Та си отиде [деверът] при нейна мале, / че е родила хубава Стойна, / че е родила мъжко детенце. / .. / Постой, почакай Стойнин деверьо, / да уготвя Стойни повойница, / да си меса бре бела погача. Нар. пес., И. Богоров, БНП, 16-17.

2. Само ед. Обредно посещение при родилка, при което се носят подаръци и неща за ядене и пиене; погача, понуда, пануда. Спазвали всички обичаи, свързани с дете. Правили повойница, после голямо кръщене,.., споделя тетката. Е. Огнянова, НШ, 96.

3. Пита, която се приготвя за Бъдни вечер; боговица. Вечерта спроти Божик във всяка българска къща правят повойница — пита,.., която (повойница) трябва да се яде за предпазване от гърлобол. СбНУКШ ч. III, 175.

Списък на думите по буква