ПОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВО̀ЛНО. Остар. Нареч. от поволен (в 3 знач.); волно. Мълчаливо / спогледаха се те и след минута пак / подзеха разговор поволно в нощний мрак, / размахвайки ръце. П. П. Славейков, КП III, 10. А пъргавият кон, размятал буйна грива, / пръхти, стъписва се, възправя се, играй, / поволно си върви, където си желай. П. П. Славейков, КП III, 108.