ПОВРАГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ВРАГА нареч. Остар. и диал. 1. С гл. отивам, махам се и под. Много далече, на много голямо разстояние, неизвестно къде; по дяволите2. Окото ти бяга, ту възхитено, ту ужасено, по тия стръмнини, отишли поврага нагоре, настръхнали от грамадни канари. Ив. Вазов, Съч. XVII, 66. Амбарица,.., е една колосална, гола, разлата пирамида,.., отишла поврага нейде в небето, дето събира облаците около челото си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 8-9.
2. Като междум. Пренебр. Самостоят. или с крат. лич. местоим. в дат. (обикн. във 2 и 3 л.). а) За изразяване на недоволство, възмущение, яд към някого или нещо; по дяволите1. — И защо, поврага, тъкмо сега се проби [пещта]! — яростно възнегодува той. Н. Нинов, ЕШО, 73. — Аз не ща да скачам — отговорил студено Вецкий. — Не, поврага! Ще скачате. Ч, 1875, кн. 2, 90. б) За изразяване на пренебрежителна незаинтересованост, отблъскване, отказване от някого или нещо; по дяволите1. — Самодива само китки кичи и хора̀ вий, поврага жалби и несрети, поврага залис и грижи! П. Тодоров, Събр. пр II, 143. "Прави ти там, в
земята си, каквото искаш, само дай мене да поживея. Поврага ти Севастопол, когато и Силистра е готова вече да падне", говорат турците и кротуват си. СН СбПер. п II, 355.
◊ Иди (върви, ходи) поврага. Остар. и диал. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. Аз ти казах: напусни ме! Иди поврага! Ив. Вазов, Съч. IX, 84. — Иди ти поврага със своите дяволе и със своите съблазнения — казал Петър и хванал изново светия отец за брадата. Л. Каравелов, Съч. V, 80. — Ако си ерген, прескокни плета, / прескокни плета, влези, набери / страна босильок, товар карафил; / ако си вдовец, мини, помини, / мини, помини, поврага оди. Нар. пес., СбБрМ, 383. Отивам / отида поврага. Остар. и диал. 1. За човек — пропадам, не сполучвам, опропастявам се. 2. Загивам, пропилявам се, загубвам се. Малко едно полъгване в лош, развратен, безчестен живот — отиде поврага и младост, и бъдъщност. Ил. Блъсков, ДБ, 38. — Господин Стефан е хрипнал [рипнал] в Дунава и ся удавил .. Отиде ми поврага къщната кирика! Кр. Пишурка, ИТ (побълг), 74-75. Пращам / пратя (хвърлям / хвърля) <на> поврага. Остар. и диал. 1. Някого, нещо. Преставам да се интересувам от някого или нещо, да обръщам внимание на някого или нещо; зарязвам3. — И аз на поврага пращам титлите на Гърбата, но и-то не давам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 41. "Отпочини си, дядо .., / сръбни една ракийца, / хвърли ти грижи поврага / и мирна ти главица!" П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 141. 2. Изоставям, захвърлям2. Кюрдите ще хвърлят поврага сабли и маждраци,.., ще грабнат кисците и палитрите и ще се прехласнат във фантастическата сфера на изящните форми. Ал. Константинов, Съч. I, 143.
— Други форми: по̀враги, по̀врагата.