ПОВРАЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВРА̀ЖА, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и прех. Диал. Врачувам малко, за кратко време; поврачувам (Н. Геров, РБЯ). повража си възвр. Не слушала [девойката] стара майка, / правила, що знала; / .. / Ойде нощем до вражалка, / за да си повражит / дали още на света овой / без либе ке бидит. Р. Жинзифов, НС, 136.