ПОВРАТКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВРА̀ТКИ само мн. Диал. Обикн. с предл. на. Обредно гостуване или поредица гостувания наскоро след сватбата между новобрачните и най-близките им родственици, най-често — на младоженците и роднините на младоженеца у родителите на булката; по̀врат, отвратки, възвратки, прошка. Мъж и жена отиват на повратки у кумеца си, който живял в друго село. М. Кънчев, В, 289. В петък следобед, преди да дойдат момкови повратки, Лунка пак влезе в собата при Матей кехая. П. Константинов, ПИГ, 196. Напълни жълти бъклици, / че щем, Милице, да идем / на твоя майка на гости, / на гости и на повратки. Нар. пес., СбВСт, 40. ^● Обр. Вадата спокойно минува през сред двора, като влече ту върбови клонки,.., ту некоя овча опашка, откачила се горе от табаханата и тръгнала сякаш на повратки из сокаци и дворища. Д. Немиров, Б, 6.

— Друга форма: по̀врътки.