ПОВРЪТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВРЪТ¹ м. Диал. При тъкане на домашен стан — тази част от платното, която се навива на кросното при едно негово превъртане. Останало три повръти до бележката да изтъка платното. Н. Геров, РБЯ IV, 65.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПО̀ВРЪТ², мн. няма, м. Диал. Повърната храна; бълвоч. Бейчетата се опиваха и често спяха у яслите при конете, като обливаха дъските с поврът. Ц. Гинчев, ГК, 356.