ПОВРЪ̀ЩАМ

ПОВРЪ̀ЩАМ1, ‑аш, несв.; повъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. повъ̀рнат, св., прех. 1. Прех. и непрех. Изкарвам през устата си погълната храна, стомашен сок, кръв и под.; бълвам. Стана ѝ блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. "Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!" Г. Караславов, Тат., 262. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. Зная от какво умря татко. И аз [Божана] повръщах кръв. Не се плаши, мамо, не ме притискай така, може би всичко ще мине, аз наистина сега съм добре. Д. Талев, ЖС, 342. Повръща ли детето, това е знак, че е преяло, та му ся е развалил стомахът. Лет., 1869, 95.

2. Остар. За растение, животно — отделям ненужните за организма елементи, вещества. Листата са дихателни оръдия на растението. През тях то смуче през деня от въздуха въглерод и повръща кислород. Д. Мутев, ЕИ, 85. При това животните ся отличават и по това, дето дишат от въздуха кислород, а повръщат въглекислота, т. е. хранят се наопаки на растенията. С. Веженов, Х (превод), 100. Тялото постоянно повръща [при обмяната на веществата] онези вещества, които са съставлявали частите му, и наместо тях получава нови вещества. Ч, 1872, кн. 13, 569.

3. Остар. Изригвам (в 1 знач.); бълвам. Между планините има и някои огнедишни,

сир. извърлят огън — по время, и дим — безпрестанно. Кога ся слечават избухнуванията на огъня, повръщат не само огън, обаче и пепел. И. Богоров, КГ, 62. повръщам се, повърна се страд. повръща се, повърне се безл. от повръщам в 1 знач. При бременност често се повръща.

ПОВРЪ̀ЩА МИ СЕ несв., непрех. 1. Имам усещане, позиви за повръщане; повдига ми се, гади ми се. Севда броеше дните — ето, и тази сутрин не ѝ беше добре. Тежеше ѝ на стомаха, повръщаше ѝ се, в устата ѝ беше блудкаво и противно. Г. Караславов, С, 117. Когато след малко се качвах в колата си, чувствувах, че неудържимо ми се повръща. Трябваше да отида някъде между хора, да пийна нещичко, за да се успокоя. Дори не усетих как съм паркирал край клуба. Бях се посъвзел, но все още ми се повръщаше. П. Вежинов, Б, 50. Цяла нощ Боян пи сам в една малка кръчма .. Болеше го силно глава, повръщаше му се. М. Грубешлиева, ПИУ, 165.

2. Прен. Изпитвам неприятно, гадно усещане от някого или от нещо; повдига ми се. — Не ви ли е писнало вече от тия Превъзходителства? Не са ли ви дошли до гушата? Не ви ли се повръща? Ем. Манов, ПВУ, 216. Какъв е нашият председател, щом купува такива скотове... И какъв държавник ще излезе от този кретен, щом дори на мене от гнусота ми се повръща! ОФ, 1950, бр. 1753, 4.

Повръщам си / повърна си червата. Разг. Повръщам много силно, обилно. Ще (да) си повърна червата. Разг. За изразяване на неприятно чувство от нещо много противно, гнусно, отблъскващо. След 15 минути Толстоевите кюфтета пристигат. Старецът вкусва, после прави горчива физиономия и оставя вилицата. — Слушай бе, момче — обръща се към келнера, — какво е това масло — ще си повърна червата, ако изям всичко. Хр. Радевски, Избр. пр III, 132.

ПОВРЪ̀ЩАМ

ПОВРЪ̀ЩАМ2, ‑аш, несв.; повъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. повъ̀рнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Връщам. Повръщам ви коректурата. Много грешки намерих, а възможно е да съм изпуснал и други.. Повръщам ви и оригинала, за справка, в случай на нужда. Ив. Вазов, НП, 19. Г‑н министърът обеща да повърне въпроса за ревизия в министерския съвет, затова ще отидем да подготвим нашите министри, и работата, собствено, е опечена. Чудомир, Избр. пр, 59. България трябва да повърне престижа си, който последните години на експерименти, на лутания и мъглявости, подровиха дълбоко. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Той убеди Фридрих Вилхелма, че ако не побърза да изкорени сичките преобразования в държавата си, народа му ще вдигне глава и ще го свали от престола. Фридрих Вилхелм последва съветите на австрийския министър, повърна постепенно всичките наредби във вехто им положение. Лет., 1872, 189. — Повърни ми, що ти дадох; / за фистаня двестя дадох, / за герданя тристе дадох. Нар. пес., СбВСтТ, 520.

2. Посещавам роднини при повратки. Туй отиване на младите у бащата и кума се казва повратки. Безразлично е кой ще ги повърне по-рано. РН, 1911, кн. 5-6, 174. 49. Третята събота вечер след сватбата зетът е длъжен да повърне тъста си заедно с роднините му на гости, .. у себе. СбНУКШ ч. III, 85. — Райко ле, синко, Райко ле, / да станеш, Райко, да идеш / вино, ракия да земеш — / да си сватовте повърнем. Нар. пес., СбНУ XXV, 92. — Ето ми девет години / кат снe та довели, / че какви бява тоите, тоите братя, Грозданке, / не додова да та калесат, / на повратки да та повърнат. Нар. пес., СбВСт, 469.

3. Обикн. с крат. лич. местоим. във вин. За болест — повтарям (във 2 знач.). Ще пазя стаята и днес, а може би и утре, за да ме не повърне болестта. Ив. Вазов, ПЕМ, 125. — Господарят на чифлика внезапно твърде зле го повърнала болестта. Лат., 1885, кн. 9, 3.

4. Непрех. Завивам, възвивам; свървам (Н. Геров, РБЯ). Повръщам в пътеката. Н. Геров, РБЯ IV, 65. До едно място пътят върви напред, па повръща надясно. Н. Геров, РБЯ IV, 65.

5. Отговарям. отвръщам (Н. Геров, РБЯ). Какво не ми каза, ала аз на ничто не му поврънах. Н. Геров, РБЯ IV, 65.

6. Отразявам (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). повръщам се, повърна се страд. от повръщам в 1, 2, 5 и 6 знач. Ако съдът припознае, че дирението не е колкото требва пълно и че е извършено с нарушение на обществените форми и обряди на съдопроизводството, делото ся повръща. ВП, 1878, 105. Така, честни кралю, крадений имот / от алчния влъхва мъчно се повръща. Ив. Вазов, Съч. II, 164.

ПОВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; повъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Връщам се. Васил се повръщаше по стъпките си. Ив. Вазов, Съч. IX, 84. Нашите сеновчани се повръщат назад, влизат в дола и от там започват да стрелят. Й. Йовков, ЧКГ, 301. Той остави заспалия в колата и грижливо разпореди за пренасяне на касите в един изоставен зимник, като чакаше своя приятел да се повърне в обикновеното си състояние и сам да си върши работата. БД, 1909, бр. 24, 2. Ний ще съберем сведения [за писмото] и в следущий брой ще се повърнем по това разкритие. Бълг., 1902, бр. 448, 17. Майкя Мити дума: — Мито, мила черко, / излезни да видиш кой чука на порти, / па да се повърнеш, та мене да кажеш! Нар. пес., СБНУ XLIII, 527. // За болест — появявам се отново, причинявам отново заболяване на някого; връщам се. Те таеха истината в себе си още, също както болните, които

току-що са прекарали някоя тежка болест, но казват, че са здрави от страх да не се повърне болестта. Й. Йовков, Разк. I, 93. На утре я [болната] чули да вика слабогласно и да ся моли да ѝ отворят вратата, че била здрава и искала да яде .. Оттогази веке болестта ѝ не ся повърнала. БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 216.

2. Обръщам се в някаква посока или встрани; извръщам се, възвивам се. Балкан лягаше и уморено отпущаше глава на предните си нозе, но веднага пак ставаше, тръгваше някъде и едва пристъпил няколко крачки, повръщаше се на друга посока. Й. Йовков, Разк. I, 122. Цветан напълня кратунката си [с вода], прощава се с веселите дружки и тръгва за Осеново бърдо. Зюмбюла го изпраща с очи. Той се повръща предпазливо и още веднъж я поглежда. Ив. Карановски, Разк. I, 35. Ставри въздъхна леко, погледна часовника си, после се повърна към Ангелари, сложи в ръцете му бонбоните.. и рече: — Бъди добър. А. Гуляшки, ДМС, 71. Крокодила има къс язик, въди ся по бреговете на пресните и солените води в Азия, Африка и Америка, на суша не може да ся повърне настрана, във водата е много бръз. Д. Мутев, ЕИ, 61-62.

3. Обикн. с предл. към. Отправям думите си към някого; обръщам се. Тръгнаха срещу му двама полицаи .. Във втория, .., позна Митьо Христов. — Днеска за втори път се срещаме. — Познавате ли се? — повърна се първият полицай. — От едно село сме, земляци — отговори Здравко. М. Яворски, ХСП, 121. — Икономии преди всичко, ..! — Абе, господинчо — повърна се към него бай Дило.., — я чакай да се разберем ние с тебе! Има ли да ти давам аз нещо? Кажи де? Ст. Даскалов, ПЯ, 29.

4. Самост. или в съчет. с предл. от и същ. дума, сговор и под. Отказвам се от уговореното с някого; отмятам се. Дадена дума, сторено обещание, сключен договор се считаха от всякиго за свещени и никой не смееше да се повърне. Ив. Хаджийски, БДНН, 80. Аз съм дал дума на човека и не се повръщам. Ив. Вазов, Р, 13. Ласкар завчас ся повърнал от сговора си с Асеня и направил мир с французете. Д. Цанков, КБИ, 79. Кой се от дума повърне, / девет постилки да изгний. Нар. пес., СбВСтТ, 612.

◊ Повръщам / повърна в сила. Остар. Книж. Възстановявам действието, силата на отменен закон, присъда, решение и под. В издадената от него прокламация се прави апел към народа да задържи реда и се съобщава, че се повръща в сила конституцията от 1901 г. с всички суспендирани с кралевския акт от 25 март с. г. закони. Пряп., 1903, бр. 10, 1. Повръщам / повърна годеж (китка, нишан, пръстен). Остар. и диал. Обикн. за мома — отказвам на предложение да се оженя за някого. Залиби Черньо Милкана / от малко та до големо. / Коги големи порасле, / запрати Черньо годежа. / Милкана годеж повърна. / Сам си си Черньо отиде. Нар. пес., СбВСтТ, 868. Турчин си шега не знае, / хора на годеж запрати, / Янка годежа повърна, / турчин се люто разсърди. Нар. пес., СбВСтТ, 547. Повръщам / повърна дума на някого. Остар. и диал. 1. Отговарям, отвръщам. Проговори Момчилово либе: / — Фала тебе, бану Вукашине, / ако можеш Момчил да погубиш, / я чем тебе за либе да земем! / И он си е дума повърнало: / — Я чем Момчил лесно да погубим, / да го пратиш ютре отзарана, / да го пратиш у гора на лова! Нар. пес, СбНУ XLIII, 228. 2. Възразявам, противореча. Дешка наистина я беше яд на това, дето девер ѝ беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост ѝ се бяха сторили. Не смеят дума да ѝ повърнат. Ст. Даскалов, БМ, 21. Един мъж и една жена си живеяли млого любовно — те си живеяли, щото нивга не са случвало да си повърнат дума един на други. СбНУ XXIX, 179. Ще бъде, кога<то> се Струма повърне. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи).

— Друга форма: повра̀щам.

Списък на думите по буква