ПОВТАРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВТАРА̀Ч м. Разг. Пренебр. Ученик, който не преминава в следващия, по-горен клас, курс, а остава в същия две или повече години, защото има слаб успех; второгодник. Имаше и повтарачи, два пъти по-големи и по-яки от мене, как ще накарам да ме слушат! Ст. Даскалов, БП, 54. — Ти-хо. След това тънковатото човече тръгна с бавни крачки между редиците от дълги, жестоко изподраскани чамови чинове, .. Насочи се направо към едрия, широкоплещест Любен Витков, повтарач за трета година. Г. Русафов,ИТБД, 217.