ПОВТАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВТА̀РЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от повтарям и от повтарям се; повторение. Помня само, че всеки бързаше да се съгласи с другия, от това разговорът ни се превръщаше в безкрайно и объркано повтаряне на едни и същи думи. А. Наковски, БС, 175. Главно условие за механично запомняне е повтарянето; колкото по-голям е броят на повторенията, толкова по-здрави са асоциациите. Псих. X кл, 1951, 97. Идваше [Ралев] в салона, полегваше безшумно на лежанката в ъгъла и прекарваше там до края на урока, заслушан през мрежата на дрямката в безкрайните повтаряния на един и същи мотив. О. Василев, Т, 180. А юще по-много треба да ся внимава с печатаното слово, защо на всяко прочитане и повтаряне виждат му са погрешките. С. Доброплодни, П, 85.