ПОВТОРИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВТОРЍМОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Повторяемост. На четвъртия ден от завръщането си той се прибра в метоха. Още на прага тука го посрещнаха старите навици: да ходи безшумно като сянка,.. Всичко това сега го правеше неловък, ядосваше го, плашеше го дори със своята повторимост и с бездействеността си. Ст. Дичев, ЗС I, 259-260. И ако нещата се явяват за нас облечени в сивотата на ежедневието и по‑

вторимостта, пред живописеца те отхвърлят пепелявите си наметала, за да се огледат в платната му в цялата си непосредственост, неповторимост и красота. НК, 1958, бр. 2, 3. Веществото се състои от частички. Може ли тези частички да бъдат произволно малки? Срещу това говори и забележителният факт за ограничеността на явленията, тяхната повторимост, възстановяване, наследственост. С. Вавилов, ИН (превод), 302.