ПОВТОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВТО̀РКА1 ж. Диал. 1. Втори брак, втора женитба. Като се е оженила повторно, завареничетата са ѝ вече деца. Трябва да милее за тях, като за свои. .. и при повторката хората, като рекат, могат да си живеят добре. Ил. Волен, ДД, 17. — Нема да ви спирам, кога речете — оженете се. Ама вие сте повторка, вам сватове не требат, вам песни и оро на сватбата не требе. Правили сте сватба и двамината с обич и с кеф. Е. Огнянова, НШ, 121.
2. Съпруга от втори брак, втора жена; повтора1, повтория. — Снахо — проронила пътницата, — защо си така блага .. спрямо мен? Защо все сакаш да ми с нящо угодиш? — Ох, мамо, мамо — отвърнала снахата Живана, — нали съм пуста повторка, нали съм приставена снаха, какво да чина, още повече те почитам, смирена съм ти! Й. Вълчев, РСЗ, 17. Ама чини ми се, че тая жена ще го докара дотам, да си връзва гащите с връв. — Тя, повторката, винаги е на повече почит. — Нали казват — първата е робиня, втората — царкиня. Т. Харманджиев, КВ, 434. — Нашите жени, девойче, тукашните, са добри жени, грижовити и къщовници. И повторка да е, ама си поеме грижата за мъж и къща и животът си тръгне добре. Е. Огнянова, НШ, 54. Имало две сирачета: макя нги [им] била повторка.
Макя нги зимала да ги гони, да ги пъди. СбНУ XLI, 442.
ПОВТО̀РКА2 ж. 1. Диал. Повторно доене на овце. Дълго през нощта чичо Заре му [на Стоянчо] дава съвети къде да пасат овцете .. — Така, момчето ми, издоят ли ги веднъж, ще почакаш за повторката и ще ги пуснеш. Кр. Григоров, Н, 149. Я да видя как доиш — приближи той до Манка .. — Манка добре си прави, че изцежда последната капка. Няма да се бави после с повторката. Кр. Григоров, ПЧ, 74.
2. Остар. и диал. Втора, повторна реколта. Овошките често дават повторка; лозята — различно добро грозде: църно, бяло, .., мускат и др. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. XI- XII, 127.
3. Остар. Повторение, повтаряне. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. Повторките "валидем" и "огуп, огуп" бяха плач висок, сърцераздирателен, който подчертаваше риданията на мотива с една сила покъртна, изразителност непредаваема от друг език. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150. Ние и до днес не притежаваме една пълна, критична биография на Априлова. Сравнително най-доброто, което имаме, това е опитът на Св. Миларова "Василий Евстатиевич Априлов", .. Но и това е повече повторка на казаното от Славейков в историята на Габровското училище с прибавка на няколко спомена, черпени от съвременници. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 217. Повторката показва, че душата, поразена от какъв-годе предмет, занята е от някоя мисл и затуй писателят неволно повтаря едно и туй нещо. Т. Шишков, ТС (превод), 90.
◊ На повторка. Диал. Повторно; повтор, повтором. Че пак на повторка още един даяк ми трътна и ме заведе вкъщи. М. Кънчев, В, 81.