ПОВТОРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВТО̀РНИЦА ж. Диал. Жена, която се е омъжила втори път. Йошковата майка, тя била повторница, решила да накаже своя пиян мъж. А. Каралийчев, НЗ, 131. Тя не можа да разбере как тъй нейната жилищница стъпва в брак като вдовица повторница и потретница. Но в село и вдовиците се венчават в църква, а Катя — в манастир. Ст. Чилингиров, РК, 201.