ПОВЪЗГОРДЯ̀ВАМ

ПОВЪЗГОРДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повъзгордѐя, ‑ѐеш, мин. св. повъзгордя̀х, прич. мин. св. деят. повъзгордя̀л, ‑а, ‑о, мн. повъзгордѐли, св., прех. Възгордявам някого малко, в известна степен. Думите на Паскал Столаров, че се е заел да го нареди дори в окръжното ръководство на земеделския съюз, поласкаха и повъзгордяха Кукена. П. Славински, ПЗ, 291.

ПОВЪЗГОРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; повъзгордѐя се св., непрех. Възгордявам се малко, в известна степен. И като че се повъзгордях. Някои деца на моята възраст още не знаеха да връзват гащите си, а аз ставам пастир. Кр. Григоров, ОНУ, 32. Децата разказваха за тях [дезертьорите] като за герои от приказките и Динко се повъзгордя. Г. Караславов, ОХ II, 164.

Списък на думите по буква