ПОВЪЗДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЪЗДЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв.; повъздържа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, пов. повъздръ̀ж, повъздръ̀жте и повъздържѝ, повъздържѐте, св., прех. Въздържам някого или нещо малко, донякъде; повъзпирам. Повъздържах конете по стръмнината. повъздържам се, повъздържа се страд. Аз би казал, че добре

ще е помощта, дето ще събере Вашето настоятелство, да ся повъздържа за после, защото отпосле може да стане нужда и да няма отде да ся посрещне. АНГ I, 165.

ПОВЪЗДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; повъздържа̀ се св., непрех. Въздържам се малко или за известно време. Но за обнародванието на тая дописка ние ще са повъздържиме още малко. НБ, 1876, бр. 49, 191. Майка доителка требува да ся повъздържа от всички забави и веселби, които не ся сговарят с грижите за детето. Й. Груев, КН (превод), 66. Трябваше да се повъздържа, за да не избухна.