ПОВЪЗМЪЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЪЗМЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; повъзмъжѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Възмъжавам малко, до известна степен. И щом тато повъзмъжава, щом добива изглед на ергенин, замислят вече и за неговото задомяване. Т. Влайков, Пр I, 88. Калинко пак почна да идва на фермата .. Повъзмъжал беше за тия три години, оставил си беше и мустачки. Ив. Петров, НЛ, 227. На фронта отидохме деца, там уж повъзмъжахме, а то на̀, пак рабирам, че съм горе-долу същото дете. Ем. Станев, ИК III и IV, 381. — Само слабите и порочни хора стават роби на парите си — отсече бай Хаджиставрев .. Като повъзмъжееш, като те поочука животът, ще разбереш тази истина. Д. Спространов, С, 77.