ПОВЪЗПЍРАМ

ПОВЪЗПЍРАМ, ‑аш, несв.; повъзпра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повъзпря̀л, ‑а, ‑о, мн. повъзпрѐли, прич. мин. страд. повъзпря̀н, ‑а, ‑о, мн. повъзпрѐни, св. 1. Прех. Възпирам1 малко, за кратко време. Иванчо дума кумове: / — Кумове, вие сватове. / Я повъзпрете сватбата, / да вида бяла Тодорка. Нар. пес., СбГЯ, 110.

2. Прех. Само несв. Възпирам1 малко от време на време, понякога. Джевдет си тури дясната ръка на челото и силно се втренчи в турчина, като се понавеждаше малко и повъзпираше коня да върви по-тихо. Ц. Гинчев, ГК, 384.

3. Непрех. Диал. Повъзпирам се. — Чевръст и кършен танец / като вихър се изви: / повъзпре, и пак залюшнат, / свий, извий и полети. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 72. повъзпирам се, повъзпра се страд. от повъзпирам в 1 и 2 знач.

ПОВЪЗПЍРАМ СЕ несв.; повъзпра̀ се св., непрех. 1. Възпирам се1 малко, за кратко време. Той беше ме съгледал, та се бе повъзпрял да ме дочака. Т. Влайков, Съч. II, 74. — Повъзпри са, Дан войвода, / .. / Яз си имам змейнум тейну, / ще извикам той да чуй, / той да чуй, тук ще дойде. Нар. пес., СбАИ, 33.

2. Само несв. Възпирам се1 малко от време на време, понякога. Един от компанията мливарин, .., идеше нагоре към чешмата да пие вода и, .., гледаше на зарата къде чешмата; повъзпираше се и пак пристъпваше. Ц. Гинчев, ГК, 384.

Списък на думите по буква