ПОВЪ̀РТВАМ

ПОВЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв. (диал.); повъртя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. повъртя̀л, ‑а, ‑о, мн. повъртѐли, прич. мин. страд. повъртя̀н, ‑а, ‑о, мн. повъртѐни, св., прех. Повъртявам, повъртам. Баба Кита. (Гужда я [билката] в торбата си и дири с поглед друга, но съзира мечката, която повъртва глава среща ѝ.) Ц. Церковски, ТЗ, 25. повъртвам се, повъртя се страд.

ПОВЪ̀РТВАМ СЕ несв. (диал.); повъртя̀ се св., непрех. Повъртявам се, повъртам се. Крайналията като че беше се подмладил, крачеше широко, повъртваше се на петите си и силно размяташе увисналите си джепкени. Й. Йовков, СЛ, 183. В широкия двор, втънал в добитък, чакащ за храна и подреждане, той [Петър] като че не можеше да си намери работа. И дълго се повъртва като чужд посред двора с подпъхнати в пояс ръце. Ц. Церковски, Съч. III, 101-102. Една великолепна черна мравка се бореше с една малка. Дългокраката черна шареше около малката, .. А малката едва се повъртваше на задницата си и внимателно чакаше с разтворени челюсти. Н. Хайтов, ШГ, 197.

Списък на думите по буква