ПОВЪРХНИНА̀

ПОВЪРХНИНА̀ ж. 1. Обикн. ед. Външна, най-горна, покриваща страна или слой, пласт на нещо; повърхност. Евлоги сви презрително устни, ритна покривката и отново се загледа в тъмните шарки на лунната повърхнина. А. Гуляшки, Л, 367. Тялото губи повече топлина чрез излъчване, когато има по-висока температура; излъчването зависи още от цвета и вида на повърхнината на тялото. Физ. X кл, 1951, 72. Молекулите се намират в постоянно движение.. При газовете това движение се ограничава от стените на съда, в който те се намират, а при течностите — още и от повърхнината на течността. Хим. VII кл, 1950, 20. Спи езерото; /.. Понякога му сал повърхнини дълга от лист отронен сепва. П. П. Славейков, СЩ 1916, 34. Грапава повърхнина. Огледална повърхнина. ● Обр. Лазар води разговор с тях, като да беше нужно той тях да успокоява, а не те него и скръбната макя. Винаги бе казвал — човек да стои на повърхнината, да не се оставя да потъне — и сега бе дошъл час да покаже пред людете тая голяма човешка сила. Д. Талев, ГЧ, 484. // Обикн. със съгл. опред. Най-горната част на земята с нейните грапавини, неравности или равни места; повърхност. Тази част [източната] заемаше само третината от цялата територия на столицата, но беше гъсто застроена поради равната си повърхнина. А. Гуляшки, ЗВ, 80. Европа има много разнообразна повърхнина. В континента се издигат различни по височина планини, но много високи и труднопроходими планини няма. Геогр. VI кл, 6. Климатът на Рила планина представлява последица от взаимодействията на атмосферната циркулация в нашите географски ширини и постилащата повърхнина. М. Гловня и др., Р, 23.

2. Спец. Външна част на геометрично тяло и др., която го ограничава, отделя от пространството и от другите тела; повърхност. Всяко геометрично тяло си представяме като част от пространството, ограничено от всички страни. То се отделя от останалото пространство с повърхнина. Стереом. X кл, 3. Повърхнините, като граници на телата, не могат да имат дебелина, защото тогава те ще приличат на тела. Ето защо повърхнините се измерват само по две посоки: по дължина и по широчина. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 2.

3. Мат. Лице на геометрична фигура или на геометрично тяло. Повърхнината на кълбото се намира като се умножи лицето на големия му кръг с числото 4. Стереом. VI кл, 52. Архимед за първи път точно намира обема и повърхнината на кълбото ( .. ). Той особено високо поставя доказаната от него теорема, че повърхнината на кълбото е равна на околната повърхнина на цилиндъра, описан около него. Матем., 1967, кн. 2, 2. Повърхнината на един квадрат е 9216 см2. Колко е всякоя страна? К. Кърджиев, А, 304.

4. Обикн. ед. Спец. Територия, площ, пространство; повърхност. От 510 квадратни километра земна повърхнина 140 милиона кв. м. е суша. Физ. X кл, 1951, 89. Когато улицата има надлъжен наклон повече от 12-15% и върху нея е невъзможно да се устрои пътно платно, проектира се върху цялата улична повърхнина само тротоарна повърхнина с чупки, завои, стъпала .. Незаетата от тротоара повърхнина се устройва като зелена тревна повърхнина. К. Груев, ПГ I, 399.

5. Рядко. Със съгл. опред. Част от предмет, където протича някакъв процес; повърхност. Кинофилмът се намира в съприкосновение със зъбния транспортен барабан само по работните му повърхнини. Й. Венов и др., К, 26.

6. Прен. Само ед. Остар. Повърхност (във 2 знач.). Не бива пак и да забравяме, че такъв лесен път [за самообразование] не води до развивание на глъбоко и яко мисление, а наопаки, вкоренява у чловека приука да гляда на всичко плитко, само повърхнината му. Й. Груев, Сп (превод), 261.

Морска повърхнина. Остар. Морско равнище. Холандия и Белгия доскоро съставяха едно царство под име Царство на ниските страни .. Туй място е наречено ниски страни, защото има места по-ниски от морската повърхнина. Ив. Момчилов, МПЗ, 42. Планината Везувий се издига върху брега на една височина от 1 200 метра над морската повърхнина. С. Бобчев, ПОС (превод), 111.

Списък на думите по буква