ПОВЯ̀ВАМ

ПОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повѐя, ‑ѐеш, мин. св. повя̀х и повѐях, прич. мин. св. деят. повя̀л, ‑а, ‑о, мн. повѐли и повѐял, прич. мин. страд. повя̀н, ‑а, ‑о, мн. повѐни и повѐян, св. 1. Непрех. За вятър — започвам да вея; завявам1, духвам. А когато повееше южнякът и снегът почваше да се топи .., той не можеше място да си намери и се чувствуваше като лъв в клетка. М. Марчевски, П, 49. Топъл вятър щом повей / и кокиче занаднича, / глас извива малко птиче: / — Чичо-пей! Чичо-пей! Ран Босилек, Р, 32. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее — / Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Обр. Угасна жежък летен ден и лека вечерна хладина повя над земята. Елин Пелин Съч. I, 80.

2. Прех. и непрех. Вея известно време, малко. — Леле, брайно Михаиле, / я настани ти на тата, / ти на тата, я на мама, / да ме млада не ожена, / да походим, да поносим, / да повеем бели поли / като шатор по ливадье. Нар. пес., СбНУ ХL III, 504. Повей му с вестника да се разхлади.

3. Само несв. Прех. и непрех. Вея леко, слабо, малко, за кратко или от време на време, понякога; подухвам, подвявам. Хора около байрака нямаше, но той леко повяваше зелената си свила надолу към долината. П. Константинов, ПИГ, 135. Дните минаваха. Над планината започнаха да повяват хладни ветрове. Листата на дърветата жълтееха, тук-таме из гората избиха червеникави петна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 367. От юг повяваше тих вечерник и във въздуха трептеше упоителният мирис на пролетна зеленина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 69. Ветрецът бе излязъл и повяваше тихо космите на врата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 33. Обр. Повяваше пролет откъм Балатон, / земята се будеше — топла и мирна. Мл. Исаев, ПВ, 29. У най-знаменитите [оратори] съзира се често действието като в някоя драма, чувствува се понякога силно движение на мисълта и риторическият дух повява сегиз-тогиз, буен и трептущ. С. Радев, Х, 1909, бр. 1-2, 14.

4. Само несв., непрех., безл. повява. Вее слабо; подухва, подвява. Навън повява, облечи се! повявам се, повея се страд. от повявам в 3 знач. повявам си, повея си възвр. от повявам във 2 знач. Беше ми горещо и си повявах с ветрилото.

ПОВЯ̀ВАМ СЕ несв.; повѐя се св., непрех. Обикн. несв. 1. Вея се леко, слабо, малко, за кратко или от време на време, понякога. От покрива се повява националното знаме. Духаше силен вятър и косата ѝ се повяваше.

2. Разг. Пренебр. Мотая се, скитам без работа; развявам се. Не се повявай, ами си върши работата.

Въртя се накъдето ме повее вятърът. Разг. Нагаждам поведението, действията си според създадените обстоятелства и условия с оглед на лична изгода. От това неловко положение го спаси Тинчо. Дръпна го настрана и му посочи петела ветропоказател. — Виждаш ли го? Ти си като него .. Въртиш се накъдето те повее вятърът. Сега кажеш едно, после друго. П. Проданов, С, 38. Друг (нов) вятър повява / повее някъде. Разг. Настъпва промяна в положението, условията, обстоятелствата стават други. Когато след Балканската война изгониха турците и взеха да покръстват народа тук, пръв бащата на Юсуф кехая хвърли феса и от Халил стана Христо. Но след време друг вятър повя и един български министър, за да има тукашните хора на своя страна, им позволи отново да си турят фесовете. Б. Несторов, СР, 130. Из града веднага тръгнаха слухове. Разказваше се, че немците яли голям пердах в Румъния, .., и че скоро и у нас щяло да повее друг вятър. П. Незнакомов, МА, 107. Какъв (кой) вятър повява / повее някъде. Разг. Каква промяна настъпва в положението, какви са промените в обстоятелствата. — Вземи си талимата и бягай оттука, докато не са те сварили агите, че може да отъркалят главата ти в козинявия чувал .. Отон разбира кой вятър е повеял и сръгва Григора да се връщат в Дедово. Н. Хайтов, ШГ, 129. Какъвто вятър повее. Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Руснаците идват отгоре — ще се бием ли срещу тях, или ще развяваме бял байрак,.. Какъвто вятър повее, такова знаме ще се развява. Д. Кисьов, Щ, 195. Където (накъдето) ме повее вятърът. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си. Накъде повява / повее вятърът (повяват / повеят ветровете). Разг. Каква промяна настъпва или се очаква да настъпи в съществуващите условия, обстоятелства, положение. Англия приготвя войски даже в Индия. Но... конференцията спира всички гаткания и нейното отваряне ще ни покаже накъде ще повеят ветровете на политическия Еол. СПл, 1876, бр. 28, 12. Накъдето (<според> както) повее вятърът. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).

Списък на думите по буква