ПОВЯХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЯ̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от повяхвам, извяхване1, увяхване. Ние все тъй мълчаливо седнахме да починем до купчината прясно нарязан, но изпълнен с дъха на повяхването, царевичак. Т. Жечев, БВ, 421. Колкото и да се грижеха парижките козметици за нея [Агата], Чарлс познаваше твърде добре бръчките и настъпилото първо повяхване. П. Спасов, ХлХ, 17.