ПОГАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; пога̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Нахоквам, укорявам, скарвам се. Когато Ясон, тесалийскийт цар, дошел съюзник на тивейците, пратил на воеводата им Епаминоида, .., две хиляди златици; но той не само парите не приел, но и погадил за това Ясона. П. Р. Славейков, ПИ, 77. Що е ядосан днес Мустафата? / .. / Беят ли нещо зле го погади? Ив. Вазов, Съч. II, 79. Стори ме, Боже, преправи, / на малка пойна птичица, / .. / високо да си подхвръкна, / .. / да видя тате и мама, .., / да видя, да ги погадя: / кат са ме с хубост родили, / защо ме дали маница. Ц. Церковски, Съч. II, 187. Край огън моми седяха, / .., предяха / .. / момци си миром не седят.., / на моми китки земаха. / Що си [момите] момци погадиха, / затуй са момци сърдити. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 112. Мама Стояна помъмра, / помъмра майка, погади: / Стойене, синко Стойене, / що йе туй чудо от тебе? / И ми сме младост имали, / туй чудо не сме виждали. Нар. пес., СбАД, 14-15.
2. Поучавам, съветвам, наставлявам; погаждам2. — Я слушай, Ено, Енчице, / какво ще мама погади, / погади, Енке, поучи: / като ти доде, Енке, сватбата, /../ хубаво да се поклониш / срещу кумове, сватове. Нар. пес., СбВСт, 110. — Чичо ле, чичо Ненчо ле, / дошел съм, чичо, при тебе / наука да ма научиш, / научиш, чичо, погадиш. Нар. пес., СбВСт, 437. погадвам се, погадя се страд.