ПОГАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ЗВАМ¹, ‑аш, несв.; пога̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. Непрех. и прех. Газя (в 1 и 5 знач.) малко, за кратко време. Щом паднеше първият сняг, той ни извеждаше на двора да погазим боси по снега "за здраве". СбЦГМГ, 331. Отначало им се сърдеше на задявките, а после свикна. Дори понякога сама излизаше боса да погази и да се поизмокри на топлия дъжд. К. Калчев, ЖП, 91. Но при изгрев слънце Витоша бе така примамлива, че .., не можах да противостоя на силното туристическо изкушение и набързо задигнах раницата и поех пътя, за да "погазя нов сняг". П. Делирадев, В, 265.погазвам се, погазя се страд.

ПОГА̀ЗВАМ², ‑аш, несв.; пога̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разг. Смачквам с крака; потъпквам, стъпквам, смазвам, сгазвам. Вечерният вятър носи дъх на мащерка, която са погазили овцете. А. Каралийчев, ПД, 75. Листата на дъба са .. жълто-червени, почти бронзови, под краката ти мека настилка от разноцветни листа — да те е грях да ги погазиш. П. Росен, ВПШ, 139. — Мамо ле, стара майчице, / елен са, мамо, научил, / та ми нивата погазва — / дали елен да погуба, / или нивата ожъна? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 116. Турци земя оградиха / и кръстом я кръстосаха. / .. / Малки дяца пеленаци / под коне ги погазиха. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 22. ^● Обр. Млад съм аз, но младост не помна. / Пак и да помна, не рова / туй, що съм азе намразил / и пред тебе с крака погазил. Хр. Ботев, Съч. 19 8. И в тъмнина зловеща чужденци леглата мирни със нозе погазват / и оковават в непосилна кървава робия българските домове. В. Марковски, ПЗ, 96.

2. Прен. Не зачитам, не спазвам (морални и духовни ценности);потъпквам, пренебрегвам. Само едно не биваше да прави — да погазва обичая на дедите. А. Гуляшки, ЗВ, 250. О, български витязи, о, левове, напред / въз оня, що погази / чест, братство, дълг, завет / и стана враг заклет! Ив. Вазов, Съч. II, 160. Турци Мария леком попитуват: / — Щеш ли, Марийо, млада да та турчим? / А Мария тъй им отговаря: / — Глава давам, вера не погазвам. Нар. пес., СбВСтТ, 770. // Нарушавам, пренебрегвам, не спазвам (някакви правила или уговорки); престъпвам. — Силата е в моите ръце, аз заповядвам в тая околия, .. — Ти просто погазваш устава на организацията, правилника за четите. Д. Талев, ГЧ, 211. В опозиция, някои либерали бяха проповядвали да се отказва всякакъв данък на едно министерство, което било погазило конституцията. С. Радев, ССБ I, 227. Еврейче си на Марко продума: / — Що се, Марко, от нишан пометна, / та погази, бре, юнашка дума? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 35.

3. Остар. и диал. Разпръсквам и обикн. унищожавам някакво множество хора; смазвам. И народът, .. пусти ся напред ..; задните натискаха предните, а тии ся набодоха на гърцките копия, ала които дохождаха след тях, провалиха войнишките редове, та .. погазиха гърците. Б. Димитров, Я I (превод), 146. Марко стегна коня шареяна, / разигра го по влашката земя, / та погази три хиляди войска. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31. — Къде отиваш, Гино Звезделино, та си коня заморила? — Отаждам, че Марко си служба прави, си приятели е калесал, сал мене не е калесал. Та варкам гостете му да погаза, домата му плен да направа. СбНУ ХLIV, 506.

4. Диал. Унищожавам, съсипвам нещо. И запусти се хубавата градинка. .. И не трябаше белки Койчо да я разтури и погази. .. барем половината да беше преградил да ѝ [на кака Дина] я запази. Т. Влайков, Съч. II, 292-293. погазвам се, погазя се страд. Посади си и няколко корена сминдул за шарена солчица, а покрая нареди тясна лехичка с малко гьозум и магданоз. Това само си зачува. А сичко друго се погази. Т. Влайков, Съч. II, 292. Не е ли опасно, че в революцията се погазват.. свети за човека неща? Ем. Станев, ИК I и II, 512. Искахме да почувствуваме отново, да докажем, че сме християни, че вяра трудно се погазва. Дем., 1990, бр. 46-47, 2.