ПОГАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; пога̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Галя (в 1 знач.) веднъж или малко, кратко време; помилвам2, поглаждам. Баща ѝ нищо не отговаря. Само погалва главицата ѝ. Ст. Грудев, ББ, 40. Погалих кучето по влажната муцунка и тръгнах след него. К. Калчев, УЧС, 19. Е, и сляп да си, не можеш да не забележиш, че Свиленкината царевица е най-хубава.. Тя леко погалваше листата, които гъделичкаха лицето ѝ, дори притискаше някой висок стрък. Кр. Григоров, И, 11-12. Ако реве, то може да реве само за да си покаже силата,.., а не от някоя болка. Тогава .., щеш да го погалиш по лицето и по ръчиците. Й. Груев, КН 7 (превод), 92. ● Обр. Голяма работа ми свърши ти сега! — и топло ме погалва със сърдечния си поглед. Т. Влайков, Пр I, 165. Без да каже нито дума, Костадин излезе на чардака. Хладен ветрец, слязъл от балкана, погали пламналото му лице. Ем. Станев, ИК I и II, 249.
2. Прен. Прех. и непрех. Отнасям се добре с някого; поглаждам. — Само едно знайте, дяволски внуци. Като дойдат царските войници, ей тука, на самия този дъб, комуто се кланяте, като поганци ще ви обесят. — Ба, и теб не ще погалят — извика пак силният мъжки глас. Ст. Загорчинов, ДП, 455. ● Обр. Животът не ме погали и неведнаж ме подвергна на суров жребий. К. Величков, ПССъч. I, , 127. // Поласкавам. Най-напред вие няма да стъпите в него, ако продавам лоша стока. Това подмазване погалва селяните. Ст. Чилингиров, ХНН, 208. Кака Дона говореше това уж на шега, уж да погали и зарадва Дича, ала личеше, че това ще да е и копнеж на нейното сърце. Т. Влайков, Съч. II, 68. погалвам се, погаля се I. Страд. от погалвам.II. Взаим. от погалвам. Че си пойдох на разодка, / че си срещнах мома кротка, / .. / малко сме си постояли, / много сме се погалили. Нар. пес., СбВСтТ, 584.
ПОГА̀ЛВАМ СЕ несв.; пога̀ля се св., непрех. Галя се веднъж или малко, кратко време. Котката мина край нея и се погали в краката ѝ. Кл. Цачев, СШ, 83. Богдан поведе коня и го помилва. Животното се погали на ръката му. К. Петканов, СВ, 222. ● С крат. лич. местоим. в дат. — Казвай какво ти е на сърце? — Ти си ми на сърце! Яна се изчерви, стисна пръстите му, наклони се към него, погали му се. К. Петканов, Х, 96. Докато разтребваше бюрото, той ѝ се любуваше мълчаливо. Марина се усмихваше и в ясните ѝ весели очи имаше желание да му се погали. Ем. Станев, ТЦ, 68. Горкото туй кученце го не слушаше, но дойде и вторий път да му ся погали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 366.
◊ Погалвам / погаля гърба (лицето, мордата) на някого. Разг. Ирон. Набивам, напердашвам. — Върви си в пътя: / ../ Ще викам батя Коста / гърба да ти погали. Ив. Вазов, Съч. III, 92. Ако не гледа право, удряй в мордата с юмрук! .. — Погали ли му мордата? Ив. Вазов, Съч. VI, 117.Погалвам / погаля с <гъше, паче, пауново и под.> перо (перце) някого. Разг. Ирон. Обикн. в отриц. или въпросит. изр. Отнасям се извънредно внимателно, благосклонно към някого, дори когато постъпките му не са за одобрение. Сербезов .. Още като студент в Мюнхен той предал на гестапо четирима свои състуденти. Затова ако падне в ръцете на комунистите, няма да го погалят с пауново перо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 159. — Пустото твое сърце! — смее се Севдана и приема дара. Йонко се усмихне, додражава му, като че с перце са го погалили. Ц. Церковски, Съч. III, 71. — Наистина ли сега щели да обесят трима комунисти? — попита го тя така, сякаш той бе длъжен да ѝ отговори. — Ба, ще ги погалят с гъше перо — измърмори той, като изтриваше с бяла копринена кърпа запотения си врат. Г. Караславов, Т, 40. Погалвам / погаля с кадифяна (кадифена) ръкавица някого. Отнасям се извънредно внимателно, благосклонно към някого. Само се джафкаха партиите за власт. А князът като някой звероукротител ту размахваше камшик, ту с кадифена ръкавица погалваше. В. Геновска, СГ, 328.