ПОГАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. и диал. Погански (в 3 знач.); поган, неверен. Затова те и пращам във Враняк. Мисионер да бъдеш. Върви с Богом, но помни, че при антихристи и черни езичници отиваш .. Върви и гледай потихом в сърцата им да влезеш, че вземат ли те на ура — друго село трябва да ти дирим. Поганен народ! О. Василев, ЖБ, 337. — Ще чуеш и похабни песни, и поганни прякори, .. (Ц. Гинчев, Писмо до Ив. Шишманов). СбЦГМГ, 61. Помниш ли ти оная стара жена, която беше хвърлена от твоите ученици в дола и която, преди да умре, прокле и тебе, и твоето поганно племе? Младата невеста беше моя жена, а старата жена беше моя майка. Л. Каравелов, Съч. V, 80.