ПОГАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀НИН, мн. пога̀ни, м. Остар. и диал. Поганец1 (в 1 и 3 знач.). Оросий ся приближава до истината, като казва, че он [княз Радогост] бил поганин и скит. Г. Кръстевич, ИБ, 526. А словото му.. привлече лесно на себе по-многото готи, не само християни, но и сичките погани, които нямаха страст противо новата вяра. Г. Кръстевич, ИБ, 117. Обширно писаха [англичаните] за примките казашки, без да смислят, че не е благородно да убиват с пушка или нож, а особно християнина за в полза на поганина. НБ, 1876, бр. 46, 179.