ПОГА̀НСТВО

ПОГА̀НСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Остар. и диал. Лоша, нечиста, непочтена или противозаконна постъпка, действие; безчинство, безобразие. "Крият, казва, от мене царя. Страх ги е да не му разправя за техните поганства и лъжи." Ем. Станев, А, 69. — Не ща да чуя вече нищо за това поганство на сина ми. Предай го на съд и нека получи, което му се пада. Д. Талев, С, 153.

2. Само ед. Остар. Езичество; идолопоклонство. Благодарение на Божията помощ Христовата вяра победи поганството. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24. Новопокръщений Борис, пълен с народно чувство, .. и придружен от 48 дворяни, решава или да умре, или да избави народа си от гибелното поганство. ДЗ, 1867, бр. 5, 17. Една част от них [готите] бяха станали християне, а друга ся държеше яко за отеческото си поганство. Г. Кръстевич, ИБ, 112-113. Син му [на Тривелий] же за малко време стоя в християнската вяра: а после обърна се на поганство. Ц, 22.

3. Само ед. Остар. Робство; иго, гнет. Петстотингодишният мъченик и роб.. е повдигнал своята мишца, за да се освободи изпод варварското иго; .. сърбският народ е прибегнал отчаяно до ятагана, за да са измъкне от пъклените недра на зверското поганство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 324.

Списък на думите по буква