ПОГАНЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГАНЧА̀Р¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Момче, помощник на овчар, овчарски чирак, което подгонва, подкарва овцете към стъргата за доене; поганич, покарач, покарувач, карач¹.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ПОГАНЧА̀Р² м. Диал. Граблива птица — обикновена (черношипа) ветрушка²; керкенез, гергина². Обикновена .. ветрушка (керкенез,.. гергина,.. поганчар).. По-дребна от гълъб.. Окраска като белошипата ветрушка, но мъжките имат по гръбната мантия черни надлъжни петна, а женските — черни напречни препаски. Нокти черни. Ц. Пешев и др., ФБ, 281-283.