ПОГА̀СНАЛ

ПОГА̀СНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от погасна като прил. Поет. Изгаснал, загаснал, угаснал. Особен поглед имаше тоя човек. Мъгляв, погаснал. Б. Райнов, ЧЪ, 12. В погледа на погасналите ѝ очи той изведнъж прозря нещо повече от това, за което се бе догаждал. В. Геновска, СГ, 141. Харизан Арабаджията млъкна.., постоя малко ням и неподвижен и рече бавно, с погаснал, виновен глас. С. Северняк, ИРЕ, 56. И ето, стаичката изглежда затъмнена от гъсто напластения тютюнев дим. Електрическата крушка мига от тавана като погаснало старческо око. А. Гуляшки, СВ, 175.

Списък на думите по буква