ПОГАСЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀СЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погасям и от погасям се; погасяване¹, изгасяване, изгасване², изгасяне, загасяване, загасяне, загасване², угасване², угасяне. Не го съблазнявали към невъздържаността лакомите ястия и пиял той едвам толкоз, колкото му трябало за погасяне на жаждата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 195.