ПОГАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГА̀ЧА ж. 1. Кръгъл хляб от бяло пшенично брашно; пита. Бърната замеси погачи.. В огнището разгоряха [хайдутите] силен огън и в пепелта заровиха хляба. Толкова бяха изгладнели, че все се навъртаха около огнището, където бяха заровени погачите. К. Петканов, Х, 205. — Слагай трапезата, че съм гладен като вълк! — обърна се младият мъж към жена си. — Сипи яденето в две паници и дай погачата! СбХ, 103. Кара Фейзи влязъл с хората си в село и ядене поискал — туй погачи, кокошки, баници да му изпекат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 290. — Ха сега, момчета,.. Давайте да съберем берекета.. То се видя, ще ядем погачи. Кр. Григоров, Н, 123. Възкиселият лъх на гората изчезна. И пътят, който водеше към селото, го замени с друг мирис — на топла пепел.., на запалено огнище и току-що извадена прясна погача. Ст. Даскалов, СЛ, 14. Кисела погача. // Стесн. Самост. и (диал.) с прил. чист. Кръгъл обреден хляб от бяло пшенично брашно, обикн. украсен; пита. И все прииждаха жени във фереджета, носеха погачи, увити в месали, и се подреждаха една до друга. Това бяха майките, чиито деца на другия ден щяха да обрязват. Б. Несторов, АР, 150. На вторийт ден след рождението на детето роднинските жени.. дохождат с погача, т.е. донасят един хубав голям пещник хляб.. над горнята му повърхност нашаран с разни шарби. СбНУКШ ч. III, 20. Ка се роди млада Бога, / .. / та киниа моя майкя, / .. / мама ойде сас погача, / сас погача повойница. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 503. На уговарений ден ближните роднини на момъка.. отиват у момата .. Зимат 4-5 ока леблебия и толко шекер, една чиста погача, китка цветйе. СбНУКШ ч. III, 88-89. Опази ме една мала стрина / и нея съм даре дарувала: / на неделя — по чиста погача, / на Велиден — цървени папуци, / на Гергьовден — се шарено ягне. Нар. пес., СбНУ ХI, 25.
2. Прен. Само ед. Обикн. с предл. на. Обредно посещение на жени в дома на новородено, за да се види бебето, като се прави гощавка и се носят подаръци; пита. На другия ден у Дамянови, в чест на новороденото, дойдоха на "погача" много жени. К. Петканов, ДЧ, 106. То стана на другия ден след
погачата.. Много пъти стана дума за сбора у Невенкини. Колко весело прекарали всички, какви подаръци получило бебето, как кокорело оченца. Б. Болгар, ОП, 144. Кога роди млада Бога, / та позвала сите жени, / сите жени на погача / и я ойдох сос майкя ми. Нар. пес., СБАИ, 95. — Слава тебе, свет Иване, / че се роди млада Бога; / си светии коне конат, / .. / че да идат на погача. Нар. пес., СбНУ IV, 21.
3. Диал. Баница1; млин, тутманик, плакеда. По стар обичай с пръсти / погача се яде. И всякой резен взел / в ръка, оглежда го.. / как се отделят там набръчканите пити / една от друга, как яйцата са разбити / помежду питите и на дъмги белей / извътре сирене и пред окото грей. П. П. Славейков, КП ч. III, 172.
◊ Кучка с погача ще мине през пръстите му. Диал. 1. С широки пръсти е. 2. Кривокрак е. С погача и сол, посрещам (приемам). Разг. С добро желание и с благословия (посрещам, приемам); радушно, топло. — Навремето ние с погачи и сол ги [русите] посрещахме, сега пък ваш ред е, на младите, да сторите това. П. Михайлов, МП, 129. Търся хляб преди погачата. Диал. Ирон. Върша нещо неуместно и не навреме.
— От ит. focaccia 'хляб, печен в огнище' през срб. pogača. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, Годишник на СУ, 1960, 238-239).