ПОГАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ЧЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от погача; погачица, погачка. Когато почне детето да пристъпи право, правят поступалка — погаче. СбНУКШ ч. III, 35. Момячето зело погачето, зело си още петленцето.. и кренало. Нар. прик., СбНУ ХLII, 201. — Либе Милице, Милице, / бъркни торба алена, / извади бело погаче! Нар. пес., СбНУ ХLI, 406.

◊ Сладко погаче. Диал. Кравайче с мед, месено обикн. на Благовещение (Н. Геров, РБЯ).