ПОГАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОГА̀ЧКА ж. Умал. от погача. Сложиха трапеза.. Сложиха тиганчето с пържени яйца, успяла бе баба Яна да опече и погачка от черно брашно. Д. Талев, ПК, 377. Малката погачка, която мама извади от огнището, имаше червеникав цвят и се беше попукала надълбоко. Кр. Григоров, Н, 200. Най-сетне му идва на помощ баба. Тя е запазила парата, която сме слагали в погачката на Бъдни вечер, и я подава на дядо. Кр. Григоров, ОНУ, 85. Момчето смъкна торбичката и извади коричка от кукурузна погачка. Н. Попфилипов, БД, 90.

◊ Не ще мачка погачка. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, обаче не може да постигне или да притежава. Ще дойде мачка за погачка. Диал. Казва се някому при отказ да направи нещо, да извърши някаква услуга, като закана, че и на него няма да услужат, когато поиска нещо. — Ти предпочиташ частното пред общото? Добре. Ще дойде мачка за погачка! Ще дойдеш, приятелче, при касиера за аванс, а той ще ти обърне гръб. А. Гуляшки, ЗР, 308.