ПОГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ГВАМ, ‑аш, несв.; по̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. по̀гнат, св., прех. Разг. 1. Започвам да гоня, да преследвам човек или животно; подгонвам. Да не мислиш ти, че като търтиш да бягаш, .. аз ще те погна да те стигам. П. Тодоров, Събр. пр II, 405. Когато клочката излезеше на двора, Ройдювица я погваше с камъни.. тя не приличаше на кокошка, а на вампирясала вещица. Й. Йовков, ЖС, 143. — Помня като малък, беше ми попаднал отнякъде комат хляб. Заръфах го посред село. В това време ме вижда бате Събчо. Погва ме, за да ми го вземе. В. Турийски, Д, 52. В това вре‑
ме се чу глух тропот от копита на коне. Старецът сложи ухо на земята. — Команда е! Много са! Кого ли са погнали? П. Михайлов, ПЗ, 27. ● Обр. В сивото утро будилникът дебне, за да забие звънтяща бургия право в сърцето на топлия сън. Нов ден те погва. Ти на земята не стъпваш от тичане. Бл. Димитрова, Лав, 120. Като че някой пожар или друга грозна стихия е погнала жителите .. и те се мятат назад-напред и търсят изход. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 45. // С подвиквания и удари карам кон или друго животно да започне да се движи, да върви много бързо; подкарвам, препускам. Камарашинът веднага впрегна и погна конете. По-скоро в града! По-скоро в града! Т. Харманджиев, Р, 153. Скоро стигнахме и файтонджията погна конете към града. Т. Влайков, Съч. II, 51.
2. Прен. Започвам да проявявам враждебно отношение към някого, да му се карам, да му създавам неприятности, защото е направил нещо не както трябва или защото не е направил нещо; подгонвам. Назначиха го за директор на един електронноизчислителен център, но и там не се задържа — погна сътрудниците си, че не усвояват както трябва машините (това беше съвсем очевидно). А. Гуляшки, ДМС, 307. — А бе те, жените, хем им се ще да сме при тях, хем като свършат парите, ни погват! "У край света иди, ама пари донеси! Какъв мъж си ти?" Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Тогаз погнаха мене.. На другия ден дохожда разсилният и ми носи плик: уволнявате се в интерес на службата! Й. Йовков, ПГ, 9.
3. Прен. Със следв. подч. изр. със съюз да. Заставям, принуждавам някого да извърши, да направи нещо или да понесе, претърпи нещо; подгонвам. Но свещеникът се случи пъргав и досетлив човек — удари клепалото,.., погна неколцина от учениците си да известят овчарите,.., успя да изскочи навреме от черковния двор. А. Гуляшки, ЗВ, 364. Сега мобилизираха всички мъже, които бяха годни да носят пушки. Погнаха и цялото население да копае ровове .. и да издига землени укрепления. П. Здравков, НД, 29. Погнаха овчарите да ги стрижат като овците. Само който се укриеше в шумата, спасяваше мустаците си временно. Ст. Даскалов, ЕС, 330. Върли си турци минаха, / че ни турци погнаха / пътища да им казваме. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 95.
4. Остар. и диал. Със съюз да и следв. гл. Започвам1, почвам; начевам, захващам1, подхващам, поемам, подземам1, подлавям. Преди няколко дена пак в Гердана храбрите войници носяле един мъртвец.. и защото един българин не им стоял с почит, но си отивал на работата, те погнале да го гонят и да го накажат. НБ, 1877, бр. 61, 239. Той погна да ся смее. Кр. Пишурка МК (побълг.), 85. // Понечвам да извърша действието, означено със следващия глагол. Зех един камък .. Погнах да го ударя. СбНУ III, 162. Тогава са спуснал да го избави от зверските ръце на турчина един арнаутин; но турчина, като напусва момчето, погва да съсече с накървавения си нож и арнаутина. НБ, 1877, бр. 68, 265. погвам се, погна се I. Страд. от погвам. Жуан-Батиста.. обикаляше моретата като защитник на вярата, гоняше и обираше сичките тунуски и алжирски кораби.. За много таквизи действия .. капетанинът са погна да са гони от царските кораби като пират и разбойник. Н. Михайловски, ПА (превод), 49. II. Взаим. от погвам в 1, 2 и 3 знач. Два народа, славянете и българете, толкоз различни един от други по язик и вяра,.., можаха по силата на обстоятелствата да се сбълснат — без да се скарат, без да се погнат един други. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 120. Подхвръкват .. / последни листа из гората, / и свият, и погнат се те като птички, / и сирото гледат гнездата. К. Христов, ХЗ, 84.
ПО̀ГВАМ СЕ несв.; по̀гна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. след, подир, по. Запътвам се, отправям се, тръгвам, обикн. енергично, след някого, нещо или за някъде; впускам се, втурвам се, юрвам се. Ката пролет, щом гората се развий, те [синове и зетьове] изкарват коне и се погват по сборове и панаири. П. Тодоров, И I, 13. То [агънцето] рипна .. и припна по-нататък. Наскачаха и другите и се погнаха пак. Ил. Волен, БХ, 82.Но когато Гектор са срещнал лице с лице със страшнаго Ахила, той неволно потрепнал и искал да са оттегли в града; но "бързоногийт" Ахил са погнал подире му и те три пъти обиколили около троенските стени. Н. Михайловски, РВИ (превод), 60. Погнал са за заец, изпъдил вълк. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 54.
2. Със съюз да и следв. глагол. Започвам да извършвам стремително или енергично действието, изразено с втория глагол; втурвам се, впускам се. Той скокна по рида, извади ножче и се погна да реже жилавите дряновини. П. Тодоров, И I, 8. — Едно момиче излъгано, погнало се да дири изгорника си. П. Тодоров, Събр. пр II, 94.