ПОГЍБВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от погибвам;погиване, загиване, загинване, погинуване, погибнуване, погинване. С плач и ридание тази добра мома му разказала сичките добрини.. и туй, което ѝ бе казала [Геновева] в страшната нощ на погибването си. ИГ (превод), 73.