ПОГИБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОГЍБЕЛ1, ‑та̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Остар. Книж. Гибел1, загиване; погиване, погибление. Така се почна разговорът, който доведе до погибел на душата ми. Р. Белчев и др., КБС, 3. А най-после начнали да щурмуват града и цяла неделя наред разваляли градските стени, така, чтото жителите виенски ся намирали в отчаяние и вече очакували своята погибел. Г. Йошев, КВИ (превод), 309. И гръмна връз чиновника, та го гътна и търти да бяга, гонен изблизо. Но гледаше, че не ще избегне погибелта, когато ся видя, че е близо до къщата на г. Ариста. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 56. Тая голяма промяна у цялото устройство на детето иска нарочито внимание .., зачтото детето сега стане по-самостойно, та и повече, отколото напреж, е подложено на погибели. Й. Груев, КН 7 (превод), 112.
ПО̀ГЍБЕЛ2, ‑та̀, мн. няма, ж. Диал. Форма, изглед на месеца след пълнолуние, когато намалява; погибеж, гинеж, изяд, разсип. Ке му [на болното дете] баит до три пати на новина и погибел. СбНУ ХV, 77.
◊ От новина до погибел. Диал. Съвсем за малко, за кратко време (казва се за нещо зле направено, което няма да трае дълго). От новина на погибел. Диал. Твърде, изключително рядко.