ПОГЍБЕЛ

ПОГЍБЕЛ1, ‑та̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Остар. Книж. Гибел1, загиване; погиване, погибление. Така се почна разговорът, който доведе до погибел на душата ми. Р. Белчев и др., КБС, 3. А най-после начнали да щурмуват града и цяла неделя наред разваляли градските стени, така, чтото жителите виенски ся намирали в отчаяние и вече очакували своята погибел. Г. Йошев, КВИ (превод), 309. И гръмна връз чиновника, та го гътна и търти да бяга, гонен изблизо. Но гледаше, че не ще избегне погибелта, когато ся видя, че е близо до къщата на г. Ариста. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 56. Тая голяма промяна у цялото устройство на детето иска нарочито внимание .., зачтото детето сега стане по-самостойно, та и повече, отколото напреж, е подложено на погибели. Й. Груев, КН 7 (превод), 112.

ПО̀ГЍБЕЛ

ПО̀ГЍБЕЛ2, ‑та̀, мн. няма, ж. Диал. Форма, изглед на месеца след пълнолуние, когато намалява; погибеж, гинеж, изяд, разсип. Ке му [на болното дете] баит до три пати на новина и погибел. СбНУ ХV, 77.

От новина до погибел. Диал. Съвсем за малко, за кратко време (казва се за нещо зле направено, което няма да трае дълго). От новина на погибел. Диал. Твърде, изключително рядко.

Списък на думите по буква